Петър Стоилов

Не можах да издържа на изкушението да ви споделя това видео. Много ми хареса всяка секунда от него – не само гледките от родината ни, но също и музиката. Двата основни компонента на клипчето си пасват идеално и по мое мнение се е получило нещо наистина добро, което си заслужава да се види.

Показани са места и събития, някои от тях комерсиални – други не. При това има кадри от цялата ни страна, а не само от София, Витоша или Черноморието. Аз съм почти убеден, че хижата, която се вижда на 2:48 е Амбарица от северната страна на Стара планина, а по-нататък във видеото име кадри от Фестивала на боровинките, който се проведе там за втори път тази година. Вие кои места в България разпознавате? Може би виждате Рилския манастир и водопад Райското  пръскало? Какво още 🙂

В България гайдата е позната от древни времена, тя е важен музикален инструмент съпровождащ важни събития в живота на българина. Използва се както за соло инструмент, така и за съпровод на певци и певици, обикновено в оркестър, понякога с повече от две гайди заедно с тамбури, кавали и гъдулки.. Характерен съпровод на народните песни от гайда има в Родопския край. Там е разпространена така наречената „каба-гайда”, за която  е характерно ниска звучност. След кавала и гъдулката, гайдата се нарежда на трето място по популярност на инструментите у нас. Има я в почти всички наши етнографски области, Североизточна България – Лудогорието, Добруджа, Южна България – Тракия и Странджа и разбира се в Родопите.
Гайдата е мехов  духов инструмент. В исторически план сведения за съществуването на гайдата датират от древната култура на азиатските страни. През 17 и 18 век е използвана в Западните европейски страни и до ден днешен съществува като музикален инструмент при повечето европейски народи. В различните държави тя се нарича с различни и разнообразни имена, но вълшебния звук, който излиза от нея навсякъде е един и същ. В България данни за съществуването на гайдата има още от времето преди Христа. Тя била използвана още от славяните и траките, които изкусно свирели на гайди и свирки. Широко разпространена е била и през вековете на Османско робство, за това свидетелстват много документи на европейски посланици пътували през страната ни и насладили се на народния дух и творчество.

Тъй като в момента е зима и посрещаме едни от най-големите празници, а именно отминалата вече Коледа и наближаващата Нова година, се сещам само за един човек, който може да опише всяко нещо само с мелодия, без думи. Людовико Ейнауди е италиански пианист успял да завоюва сцената още след своя дебют. Той е музикант, чието име се поставя до Шопен, Майкъл Найтъм, Ерик Сати. Музиката му е като приказна история без думи, затвориш ли очи въображението ти е свободно да си представи картините описани с мелодия. Людовико има издадени двадесет диска, написал е саундтраците на деветнадесет филма и телевизионни сериали и се е превърнал в най-продавания класически пианист. Роден е в Торино, Италия и започва да свири на пияно още от дете, като дава старт на своя талант и кариера, след това учи и завършва Миланската консерватория.

През предстоящата 2012 година, на двадесет и осми март ние ще имаме честта да видим и слушаме прекрасните творби на Людовико Ейнауди в България. Той ще изнесе концерт в София от 19:30 часа. Сигурен съм, че за много хора това име е напълно непознато, но ако чуете само една негова творба ще останете пленени от таланта и способността му да рисува с помощта на мелодията. За любителите на класическата музика идването на такова голямо име у нас е истински подарък, за мен също въпреки, че не бих се определил така.