След Детската Евровизия в София и победата на Малта
Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.
Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.
Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.
Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.
Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.
Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…
След Детската Евровизия в София и победата на Малта
Да ви се похваля, че гледах финала на детската Евровизия, която тази година се проведе в София. В началото бях непредубеден и нямах предварителни очаквания, защото исках да съм обективен в преценката си.
Сега, няколко дни по-късно имах възможност да размисля и да ви представя своето виждане за протеклия конкурс.
Първо, не мисля, че някое от децата тази година се открои повече от другите. Лично на мен изпълнителите ми бяха доста еднотипни с 2-3 малки изключения. Нашата песен „Цветът на надеждата“ в изпълнение на Габи и Иван ми допадна поради няколко причини. Първо, мисля, че изпълнението и сценичното им поведение беше добро. Второ, разбирам текста и лесно вниквам в неговата символика, докато родния език на останалите участници ми беше изцяло непознат. И трето, все пак е българската песен – трябва да я подкрепяме.
Според мен обаче миналогодишната песен на Крисия, Хасан и Ибрахим беше по-добра. Ако те тримата се бяха явили тази година, просто нямаше кой да им стъпи на малкия пръст. Това ясно си пролича в края на концерта, когато те излязоха на сцената и засенчиха всички останали преди тях.
Относно победата на Малта трябва да ви кажа, че ми дойде като гръм от ясно небе. Определено не очаквах финалната класация да изглежда така, както я представиха след гласуването. Лично на мен песента „Not my soul“ на Дестини Чукуниере не ми допадна особено. Звученето й е в стил gospel и като прибавим към него визията на момичето, оставам с впечатлението, че слушам изпълнение в някоя католическа църква. Може би за мен този стил е твърде далечен, но така или иначе не останах особено впечатлен. Личните ми фаворити бяха момичетата от Словения и Ирландия, които се класираха съответно на 3-то и 12-то място.
Относно самия концерт в Арена Армеец имам своите забележки, но признавам, че съм сравнително доволен. Можеше да е и по-добре, но за времето за организация, с което разполагаше БНТ, нещата са се получили сполучливо. Само ако можеше Поли Генова да не вика толкова много на сцената, а да говори по-нормално и отбрано…
Готови ли сте за Roxette?
Няма начин да не ги познавате! Това са Roxette все пак. Знаете ли, че другата седмица, на 17-и юни (сряда) ще свирят у нас в зала „Арена Армеец“?
Какво знаем за тази група? Ами, те всъщност са дуо, в което участват Мари Фредриксон и Пер Гесле. Тя е певица, композитор и автор на песни. А той е основно музикант и певец. Срещат се за първи път през 1977 г. в родния си град Халмщад и оттогава насам са сред най-известните и успешни музикални формации!
Предното им гостуване беше през 2011 г. и всеки, който не е успял да ги види на живо тогава, сега има втори шанс. И, разбира се, се надявам вече да си е купил билет, защото се съмнявам да са останали много и хубави места. Между другото тазгодишния концерт е юбилеен концерт, а дуото празнува 30 години на музикалната сцена. Нашата страна е само една от много, които посещават по време на турнето си.
За по-незапознатите, които не се сещат кои точно са Roxette, ще кажа имената на две техни песни. Със сигурност сте ги слушали, просто не сте го осъзнали все още – Listen To Your Heart, It Must Have Been Love.
А на тези, на които им предстои да разтърсят Арена Армеец – приятно прекарване!