Петър Стоилов

Определят Иги Поп като кръстника на пънк рока и като една от най-скандалните фигури в съвременната музика  – и не съвсем безпочвено. А българската публика го познава преди всичко от саундтрака към “Аризонска мечта”. Дали го има в М-тел Music Unlimited да си го добавя? Иги Поп се появява на бял свят в американския щат Мичиган с името Джеймс Нюъл Остърбърг. През 1963 година той се влива в състава на групата “The Iguanas”, от чието име по-късно идва и псевдонимът му Иги. Към края на 60-те той продължава кариерата си в “The Stooges”. Музиката, която групата изпълнява, е проста и се отличава преди всичко с мощните китарни рифове. А маниерът на пеене на Иги Поп в голяма степен напомня на маниера на легендарния Джим Морисън. Концертните им изпълнения често представят сцени на самоизтезания и саморазрушение – музикантите прекаляват с употребата на наркотици и понякога буквално изпълзяват на сцената. Иги често влиза в обидни диалози с публиката и нерядко си тръгва със сериозни наранявания заради необузданото си сценично поведение. Първият албум на групата обаче е пълен провал, заради което музикалната компания, която ги продуцира, прекъсва предсрочно договора им. И тогава на помощ идва Дейвид Бауи, който под псевдоним продуцира следващия им албум. Но и това не помага. Неуспехите, редуващи се един след друг, сриват психически Иги, той все по-често посяга към дрогата и през 1979 г. почти не е застигнат от съдбата на много велики музиканти от онова време. Но на помощ отново идва Дейвид Бауи. Заедно записват нов албум, който се превръща в началото на пънк революцията и отпушва интереса към разпадналата се вече  “The Stooges”. По същото време Иги прави съвсем неочакван пробив и с първия си самостоятелен албум “Lust For Life”, смятан и до днес за най-успешния му албум. През следващите години Иги прави редица успешни албуми, продължава проектите си с Дейвид Бауи, участва в киното, прави нова група. И така до днес.

Едно от светлите имена на българската сцена е на младия и талантлив Владимир Ампов с професионалното прозвище Графа. Роден е на 21 април 1978 г. и прави първия си дебют на сцената, когато е едва на 10 години през 1988 с песента „Вече десет години съм на този свят”. Веднага след нея излиза и парчето „Мандарини”, двете песни около половин година не слизат от класацията на БНТ „Музикална чуднотека”. Дебютния му албум носи името ”Гумени човечета” и излиза през 93-та.

Графа е вече 23 години на българската сцена, като е успял през всичките тези години да не загуби своята популярност и да се пребори с назряващия през годините чалга жанр. Успял е да направи цели десет албума, един от които е събрал най-добрите хитове до 2008 година, когато излиза на пазара. Трудно е да се каже кой от всичките албуми е най-успешен или коя песен е най-голям хит. Но всеки ценител на българската музика свързва името му с невероятните балади за любов, които създава. Чувал съм, че някои хора не го харесват именно заради бавни песни с привкус на романтика и нотка на отчаяние. Предполагам творчеството му остава неразбрано за много от тези хора, все пак за да разбереш една песен, в която се говори за любов е нужно самия ти поне веднъж да си обичал. Аз лично много го харесвам като изпълнител, смятам, че той е един от поводите ни за гордост в музикалния свят. Надявам се в някоя от следващите години да изяви желание да ни представи на някой известен музикален спектакъл като Евровизия например.