Петър Стоилов

По принцип не мога да кажа, че съм някакъв супер кино фен, но пък и не се лишавам от филмовото изкуство. По някаква случайност тази година имах възможността да гледам една от лентите, номинирана за Златна палма на фестивала в Кан. Името е „Триъгълник на тъгата“. Неин режисьор е Рубен Йостлунд, чието име навярно нищо не ви говори, какво и на мен доскоро.

Няма да ви преразказвам филма или пък да правя анализ, дори няма ви дам някаква бекграунд информация. Мисля, че за тази цел си има доста профилирани блогове, в които може да намерите къде-къде по-смислена информация. Моята задача е да споделя собствените си емоции и да се опитам да ви предизвикам и вие да гледате кино шедьовъра.

„Триъгълник на тъгата“ носи много дълбок смисъл на фона на повърхностното представяне на героите. Там се сблъскват модерното инфлуенсърство, с парите и късмета. Кое обаче може да определим като късмет? Малко ми навява на темата на филма на Мариус Куркински –„Засукан свят“, че не знаеш кое е за добро и кое е за зло.

Освен че лентата на фестивала в Кан описва болезненото ни ежедневие, включва и морални ценности, които всъщност липсват. Дали обаче ако мразиш ситуацията, помагаш, за да се подобри? Как трябва да постъпваш в провокиращите за теб ситуации – да ги атакуваш, да се слееш с тях или да останеш непроменен? Помислете и по тези теми, много са дълбоки и според мен заради това филмът ще вземе награда.

Оставям ви линк с част от „Триъгълник на тъгата“. Гледайте го, дори и някъде из интернет 😉 .

https://www.youtube.com/watch?v=hOUBXcTz66w&ab_channel=TheUpcoming

В предната статия в блога започнах темата за най-емблематичните и класически филми в историята на киното. Тъй като бях изключително вдъхновен и не ми бе достатъчна само една класация, реших да ви запозная с още няколко от любимите ми заглавия.

Аз пея под дъжда (1952)
Този филм е прекрасен израз на киното, който излъчва любов и преливаща радост. И заразява благодарение на своята музика и песни, които веднъж чути, остават в съзнанието. „Аз пея под дъжда“ е комедия, пълна с магия и усещане. А танцът, който разкрива движението със сочещия нагоре чадър, е перфектен образ на оптимизъм и щастие, символи и до днес.

Някои го предпочитат горещо (1959)
„Някои го предпочитат горещо“ е част от историята на киното и паметта на киноманите по целия свят. Експлозивна комбинация от гангстери и красиви момичета, комедия, блестяща и гениална заради всеки детайл. Голяма е заслугата на режисьора Били Уайлдър, който майсторски обединява блясъка и цинизма в един от най-добрите сценарии на комедия, писани някога.

Кръстникът (1972)
Истински шедьовър на киното! Семейна история за голяма трагедия, при която филмовият ноар достига до шекспировите резонанси. Филмът е придружен от митичния саундтрак на Нино Рота и именно той повлиява допълнително на усещанията. Чрез „Кръстникът“ режисьорът Копола критикува американската система, в която мафията намира убежище чрез корупция на сенатори, съдии и полиция.

Апокалипсис сега (1979)
Още едно отлично попадение на Копола. Филмът е екзистенциално пътуване към пропастите на лудостта и отчаянието. Войната е представена като мания, при която Уилард и Курц са две страни на една и съща монета. Неразривно във всяко отношение, това е непосилно (но прекрасно) кинематографично изживяване на ужаса и глупостта на войната.

Всички имаме своите любими филми, тези, които обичаме да гледаме отново и отново, тези, които наричаме вечна класика. Създаването на списък с най-добрите филми в историята на седмото изкуство е почти самоубийствено начинание. Причината е, че някое заглавие винаги ще липсва или оставя.

Аз обаче поемам риска, тъй като във времето на изолация имах достатъчно време да помисля по темата. Ето ги моите предложения. Надяваме се да ви харесат. Нека завесата се отвори!

Броненосецът „Потьомкин“ (1925 г.)
Един от ключовите филми в развитието на визуалния разказ в киното, както и на редактирането и монтажа. В известната сцена на одеското стълбище има повече от 170 изстрела, свързани от монтажа. Те успяват да предизвикат усещания, които се обединяват с влиянието на последователността на всички следващи кадри. Тяхната роля е да достигнат до великата визуалната сила, която по-късно е вдъхновение за безброй режисьори.

Страстите на Жана д’Арк (1927)
Операторското майсторство на този филм е неговото главно предимство и една от основните причини, поради която се смята за шедьовър на нямите филми (и на киното като цяло). Неговите заснети мощни образи, особено близки планове на главния герой, и неговото огромно чувство за ритъм го правят истинско кинематографично изживяване.

Гражданинът Кейн (1941 г.)
Негов режисьор е един от на-добрите – Орсън Уелс. Това е и една от причините да се наложи като едно от най-важните и влиятелни произведения в историята на седмото изкуство. Режисиран, написан в съавторство с участието и копродукция на Welles, това е необичаен случай на пълна творческа свобода. История с неочакван край и много символика.

Приказки от Токио (1953 г.)
Един прост сюжет за драма, която се занимава с универсалните чувства: любовта между родители и деца, непоправимото минаване на времето, забравата, егоизма на децата. Живот чрез тишина и опустошителен портрет на човешките изгубени наследства. Силно емоционален и повдигащ редица екзистенциални въпроси.