Петър Стоилов

И в работата, и в живота, за да бъдем напълно себе си и да разкриваме нови свои черти, трябва да сме обградени от правилните хора. Това може би е една от най-трудните социални задачи. Но изпълним ли я, то несъмнено ни чакат успехи и щастие. Въпросът е как да намерим „нашите“ си хора?

Някои от вас сигурно са извадили късмет. Това ще рече още от детските си години са открили своите съмишленици в белите и приключенията. Това са най-трайните и хубави приятелства, пазете ги! Други може би са ги намерили в училище, университета и на работното място. Но това е един малък процент от хора. Доста често се случва по-голямата част около нас да не споделят същите интереси и да се чувстваме не на мястото си.

Аз също открих моята среда и моите хора и то не къде да е, а онлайн. Да, това е точно тук, в блога. Споделяйки лични преживявания, мисли и виждане за живота, без ограничения, успях да разбера, че не съм сам в съжденията си. Тук мога да бъда себе си и да изказвам мненията си. А най-хубавото е, че всеки, който го чете, влиза в комуникация с мен и в повечето случаи е градивна и позитивна.

Така че от моя личен опит, мога да споделя, че създаването на пространство, дори и онлайн, прави възможно откриването на себеподобни. Всички знаем, че мрежата е необятна и интересни подробности дебнат отвсякъде. А вероятността да срещнеш някой като теб е огромна.

Сега е ред да ви попита вие как изграждате средата си? Къде намирате хората, близки по мироглед до вашия?

Замисляйки се, хората прекарваме много повече време на работното си място, заедно с колегите си, отколкото с близките ни хора и приятелите ни. Ето защо е много важно, когато сме на работа, да успеем да намерим общ език с хората около нас, така че да прекарваме времето си приятно и ползотворно.

Когато си в една отровна среда и хората покрай теб гледат само как да ти спънат работата, защото… ами просто защото са лоши, това означава, че мястото ти не е там. Защото рано или късно ще трябва да влезеш в този порочна и група групова динамика. Твърдиш, че няма да го направиш ли? Невъзможно е. Защо ще попиташ. Защото човешкото същество е направено да оцелява. За да оцелееш в една подобна среда ти трябва да станеш като хората в нея. Може да не загубиш толкова много от себе си, следвайки личните си морални ценности, но все пак единицата трудно успява да наложи сам мнението си.

Можеш да бъдеш аутсайдер и всички да се опитват да те прецакат, или да играеш играта, опитвайки се възможно най-малко да загубиш от себе си. Но при първата възможност ще се изпариш и ще забравиш дори, че си бил част от подобно нещо.

Когато колективът е сплотен и времето, прекарано с тях е ползотворно и креативно, със сигурност човек се чувства много по-добре. На първо място, защото си е свършил добре работата и чувства удовлетворение за това, от друга защото чисто емоционалните му потребности от сплотяване и част от дадена общност са задоволени.

А вие имали ли сте моменти, в които сте се чувствали не на място сред своите колеги?

Разкажете ни за опита си!