Петър Стоилов

Едно от най-неприятните неща в нашата страна е бюрокрацията и тромавата администрация. Всеки от нас се е сблъсквал с регистрирането на автомобил, смяна на адресна регистрация, плащане на данъци и т.н. Ясно е, че плащанията и подаването на заваления са свързани с много опашки и загубено време. Но не трябва да сме такива песимисти, защото има лека светлина в тунела.

От мой приятел, който това лято се ожени, разбрах, че вече в Пловдив и София услугата по заявяване желание за сключване на граждански брак се извършва онлайн. А още по-изненадващото е, че не трябва да ходиш изобщо до обредния дом, защото може да платиш и онлайн. Жив да не бях докъде стигнахме!

Проверих информацията и се оказа, че от около две години в Пловдив е валидна услугата, а в София е само от една. Тя е като продължение на вирусните обстоятелства и е крачка напред към модернизацията. Четох още, че скоро предстои и Бургас да се включи в онлайн сключването на бракове.

Според мен всяка голяма община в страната трябва да предприеме подобна крачка. Колкото и да пишат, че българите не правили сватби, аз съм на мнение, че през последните години все повече двойки подписват. Даже мога да кажа, че го правят и в малките населени места. А причините – заради разположението на даден комплекс, в който ще празнуват или просто защото им излиза по-евтино.

Все пак сключването на граждански брак е веселба и емоциите около този момент трябва да са положителни. А сигурен съм ще са още по-приятни, ако си спасим срещите със сърдитите лелки, които обслужват на ден десетки като нас. Не е ли така?!

Моят най-добър приятел ще сключва граждански брак и ме покани да бъда негов кум. Няма как да ви опиша вълнението и едновременно с това и притеснението от тази отговорна задача. Заедно обаче със задълженията идват и разходите. Не мога да твърдя, че при мен те са толкова много, но се изненадах от сметката на малдоженците за цялата организация.

За моята роля на кум са ми необходими средства за закупуване на облекло, съобразено с темата на сватбата, за подарък на младото семейство, за откупването на кумските дарове и за подготовка на трапеза вкъщи. Далеч по-страшни финансово са разходите за младоженците. Освен за нещата, които ви споменах, тях ги очакват още много пъти по толкова. А най-неприятното е, че разплащането е в хиляди, които излитат със скоростта на диви зайчета.

След разговор с моя приятел разбрах, че инвестирането в облеклата им е дребен разход. Също толкова незначително се оказва и плащането на кувертите в избраната празнична зала. Но всичко след това си е сериозна цифра. Наемането на фотографи за церемонията, за цялото празненство в ресторанта, за допълнителната фотосесия е няколко хиляди. При надвишаване на уговорените часове, разбира се, се доплаща.

Следват изборът на диджей, който ще бъде отговорен за разгара на хубавото музикално парти. Видеозанемане, което ще увековечи деня. Допълнителни екстри в заведението. Изненади за гостите. Шоупрограма. Списъкът наистина е дълъг, а това са само основните разходи. Без значение дали си поканиш 50 или 100 човека, тези средства трябва да ги отделиш. Точно заради това и кувертите не се оказват такъв голям проблем, както си мислих аз преди.

Моето мнение е, че решил ли си да организираш сватба, трябва да го направиш както трябва и да вложиш колко средства са необходими. Ако ли не – няма смисъл да се захващаш. Все пак се предполага, че сватбата ще е един път в живота и трябва да е достатъчно запомняща се за двойката, близките им и техните гости.