Да изразиш себе си: пътят на тийнейджъра към увереност и свобода
В тийнейджърските години вътре в един млад човек се случва цяла вселена. Емоции, съмнения, мечти, страхове, въпроси. Понякога те са толкова силни, че трудно намират думи. А когато думите не стигат, идва нуждата от изразяване. Да изразиш себе си не означава просто да говориш. Означава да намериш своя начин да покажеш кой си.
Защо изразяването е толкова важно?
Когато тийнейджърът няма пространство да изрази мислите и чувствата си, те не изчезват. Те се натрупват. Понякога избухват под формата на гняв, затваряне в себе си или апатия.Изразяването е освобождаване. То е начин да подредиш вътрешния хаос. Да разбереш себе си по-добре. Да усетиш, че гласът ти има значение.
Изкуството като безопасно пространство
Рисунката може да каже това, което устата не може.
Музиката може да изкрещи това, което сърцето носи.
Писането може да подреди мислите.
Танцът може да освободи напрежението.Изкуството не съди. Няма правилно и грешно. Няма оценки. И точно затова е толкова силно средство за изразяване.Една картина не трябва да бъде „красива“. Тя трябва да бъде истинска.
Един текст не трябва да бъде перфектен. Той трябва да бъде искрен.
Малки стъпки към себеизразяване
- Водене на личен дневник
- Създаване на плейлист, който описва настроението ти
- Рисуване без цел – просто за удоволствие
- Писане на стихове или кратки истории
- Създаване на видео или фотографски проект
- Участие в театрална или музикална група
Понякога е нужно само позволение – „Имаш право да бъдеш себе си.“
Да бъдеш чут и приет
Изразяването не е само творчество. То е и разговор. Да можеш да споделиш мнение, да защитиш позиция, да зададеш въпрос.Когато младият човек усеща, че не е осмиван и не е прекъсван, той става по-уверен. Самоувереността не идва от перфектността, а от приемането.
Себеизразяването изгражда идентичност
Всеки рисунък, всяка песен, всяка мисъл е част от този отговор.Когато позволим на младите хора да експериментират – със стил, идеи, интереси – ние им даваме пространство да изградят своята идентичнос
Моите сутрешни ритуали
Изградих си ежедневни ритуали. Те могат да бъдат различни при всеки – най-добре е да провериш какво работи при теб.
Като заклет работохолик разбрах, че за мен е изключително важно да започна деня плавно, а не веднага да се лепвам на компютъра и да започвам да работя.
Сутрин, след като стана, първата ми работа е да си направя един литър хладка вода. Докато я пия, чета книга. Аз обичам романи – за мен е важно книгата да е разтоварваща и лека. След това си правя закуска и хапвам бавно и далеч от каквото и да е устройство, което може да ме разсее, и вместо фокусът ми да е върху това, което ям, да е върху нещо друго, което в повечето случаи дори не ме интересува, но е взело вниманието ми и дори не съм разбрал кога съм си изял храната и какво изобщо съм изял.
Чак след това започвам да работя, влизам в деня спокойно.
Разбира се, ти можеш да измислиш свои сутрешни ритуали. Можеш да пишеш благодарности, да си водиш дневник, да потичаш, да правиш йога, да медитираш, да рисуваш или да се занимаваш с любимо за теб нещо поне половин час. Идеята е да не вдигаме нивото на стрес още в началото на деня.
Какви са твоите сутрешни ритуали?