Най-добрите филми в историята на киното – част 2
В предната статия в блога започнах темата за най-емблематичните и класически филми в историята на киното. Тъй като бях изключително вдъхновен и не ми бе достатъчна само една класация, реших да ви запозная с още няколко от любимите ми заглавия.
Аз пея под дъжда (1952)
Този филм е прекрасен израз на киното, който излъчва любов и преливаща радост. И заразява благодарение на своята музика и песни, които веднъж чути, остават в съзнанието. „Аз пея под дъжда“ е комедия, пълна с магия и усещане. А танцът, който разкрива движението със сочещия нагоре чадър, е перфектен образ на оптимизъм и щастие, символи и до днес.
Някои го предпочитат горещо (1959)
„Някои го предпочитат горещо“ е част от историята на киното и паметта на киноманите по целия свят. Експлозивна комбинация от гангстери и красиви момичета, комедия, блестяща и гениална заради всеки детайл. Голяма е заслугата на режисьора Били Уайлдър, който майсторски обединява блясъка и цинизма в един от най-добрите сценарии на комедия, писани някога.
Кръстникът (1972)
Истински шедьовър на киното! Семейна история за голяма трагедия, при която филмовият ноар достига до шекспировите резонанси. Филмът е придружен от митичния саундтрак на Нино Рота и именно той повлиява допълнително на усещанията. Чрез „Кръстникът“ режисьорът Копола критикува американската система, в която мафията намира убежище чрез корупция на сенатори, съдии и полиция.
Апокалипсис сега (1979)
Още едно отлично попадение на Копола. Филмът е екзистенциално пътуване към пропастите на лудостта и отчаянието. Войната е представена като мания, при която Уилард и Курц са две страни на една и съща монета. Неразривно във всяко отношение, това е непосилно (но прекрасно) кинематографично изживяване на ужаса и глупостта на войната.
Силата на театъра
Септември вече се преполови, а културните събития започнаха да валят, като есенни листа. Дойде време и за един от най-големите театрални форуми в града ни и ние, като любители на това изкуство, се възползвахме да отидем на няколко постановки. За мое огромно съжаление пред последните години трудно намирам представление, което да ми допадне. Повечето са или с доста лоша режисура, или драматургичната интерпретация е прекалено плоска, а играта на актьорите… не мисля, че трябва да я коментирам.
За много малко хора е ясно, че това е най-старото изкуство и то е основата на всеки един визуален жанр, който се е появил в последствие – кино, мюзикъл, опера и прочие. Изкуство изключително въздействащо, а силата му е в това, че имаш пряк контакт с актьора на сцената и можеш да усетиш неговата харизма, превъплъщение и прочие.
В последно време, както вече споменах, повечето неща, на които хода, са разочарование. И въпреки това не би ме отказало да посещават театрални постановки. Защо ли? Защото дори да съм бил на 100 ужасни представления, ако има едно, което да ме е разтърсило от главата до петите, ще си заслужава. Не всяко представление може да допадне на абсолютно всеки човек от публиката. И аз съм наясно, че трябва да подбирам постановките, на които хода, малко по-внимателно може би.
Аз и моите приятели сме изключително големи фенове на една режисьорка, поставила „Дама пика“, „Вграждане“, „Последното изкушение“, Аз, Сезиф“, „Страх“ и много други. Постановките й са изключителни! Играта на актьорите е пленителна и всеки път след нейно представление излизам от театъра вдъхновен, окрилен, зашеметен… още не можещ да осмисля всяка една сцена, епизод и тема, заложени в самата постановка….
Обичам я! Наистина съм влюбен в творчеството й и ако мага ще я преследвам във всеки един град в България и по света, за да гледам нещата, които е направила!
Силата на театъра
Септември вече се преполови, а културните събития започнаха да валят, като есенни листа. Дойде време и за един от най-големите театрални форуми в града ни и ние, като любители на това изкуство, се възползвахме да отидем на няколко постановки. За мое огромно съжаление пред последните години трудно намирам представление, което да ми допадне. Повечето са или с доста лоша режисура, или драматургичната интерпретация е прекалено плоска, а играта на актьорите… не мисля, че трябва да я коментирам.
За много малко хора е ясно, че това е най-старото изкуство и то е основата на всеки един визуален жанр, който се е появил в последствие – кино, мюзикъл, опера и прочие. Изкуство изключително въздействащо, а силата му е в това, че имаш пряк контакт с актьора на сцената и можеш да усетиш неговата харизма, превъплъщение и прочие.
В последно време, както вече споменах, повечето неща, на които хода, са разочарование. И въпреки това не би ме отказало да посещават театрални постановки. Защо ли? Защото дори да съм бил на 100 ужасни представления, ако има едно, което да ме е разтърсило от главата до петите, ще си заслужава. Не всяко представление може да допадне на абсолютно всеки човек от публиката. И аз съм наясно, че трябва да подбирам постановките, на които хода, малко по-внимателно може би.
Аз и моите приятели сме изключително големи фенове на една режисьорка, поставила „Дама пика“, „Вграждане“, „Последното изкушение“, Аз, Сезиф“, „Страх“ и много други. Постановките й са изключителни! Играта на актьорите е пленителна и всеки път след нейно представление излизам от театъра вдъхновен, окрилен, зашеметен… още не можещ да осмисля всяка една сцена, епизод и тема, заложени в самата постановка….
Обичам я! Наистина съм влюбен в творчеството й и ако мага ще я преследвам във всеки един град в България и по света, за да гледам нещата, които е направила!