Грамофонът ме завъртя
Преди няколко седмици бях на гости на мои приятели в Пловдив. Освен готини хора, места, храни и напитки, ме очакваше и още една приятна изненада – посещение на представление. По принцип харесвам театъра, но ми бе интересно коя постановка ще гледаме.
До заветния ден моите приятели пазеха тайна и не ми издаваха никакви подробности. Знам, че имам интернет и мога да проверя какво ще се играе в Пловдив, но реших да се оставя наистина да бъда изненадан. Така се и получи. В последната вечер от юни се озовахме пред лятно кино „Бунарджика“, където ни очакваше моноспектакълът на Виктор Калев „Грамофон“.
Очаквах, че всичко ще продължи не повече от два часа и че ще бъде забавно, но не предполагах какво всъщност ще се случи. Виктор Калев направи въплъщение в едни от най-известните си образи, като същевременно разказваше и за живота си. На монитор зад него дори се появиха автентични снимки на близките му и самия него.
Мога да продължа да ви разказвам за играта и същността на спектакъла, но не това е целта на материала ми. Рецензиите оставям настрана и ще ви споделя най-вълнуващото от вечерта. Първата голяма изненада бе Тони Димитрова, която връхлетя на сцената и заедно с Виктор изпяха няколко дуетни парчета. Аз съм изключително впечатлен от присъствието и гласа на тази велика жена, дори смятам да посетя и неин концерт по-нататък. По подобен начин публиката плени и бившата колежка на Калев Нели Петкова.
Някъде между разказите и песните обаче се появи една детска история за първата любов. Е, оказа се, че именно тя присъства на „Грамофон“. Първото момиче, в което Виктор се бе влюбвал някога, е пловдивчанка. От екипа на представлението направиха изненада и за актьора, и за публиката. Първата любов на Калев се появи на сцената. Беше много вълнуващо, емоционално и непринудено, защото двамата не се бяха виждали от около 30 години.
Не знам как изминаха не два, а цели три часа. „Грамофонът“ наистина ни завъртя във въртележката на живота и ни показа едновременно забавната и тъжната страна на актьорството. Но ни даде и емоцията, от която всеки човек има нужда. Препоръчвам ви да го посетите и вие!
Вещерът – лек за душата след финала на Игра на тронове
Мина достатъчно време от премиерата на Вещерът – адаптацията на серия романи и разкази на Андрей Сапковски, както и няколко доста популярни компютърни игри. Чак ми беше малко странно да гледам западна екранизация на книги, които използват елементи от славянската митология, но не се оплаквам – по една или друга причина, на нас в днешно време сякаш са ни малко далечни приказните същества от типа на кикимора, но определено сме чували думата, а бабите ни вероятно даже са знаели легенди.
Сериалът получи доста необичайни отзиви – критиците бяха безмилостни, но зрителите останаха доста доволни (в това число феновете на игрите, на книгите, на Игра на тронове и даже хора, които случайно го бяха изгледали). Чух мнения, че въпросният Вещер е на екрана, сериалът е страхотен. Но когато изчезне, той губи своята скорост. Не съм съвсем съгласен – сериалът си имаше доста силни моменти и в сцените, в които не участваше – но Хенри Кавил определено свърши страхотна работа.
Магическият и циничен фентъзи свят също бе добре направен – тези елементи всъщност са ключът към вникването в смисъла на историята. Предполагам, че на много от нас ни харесва, защото сме наясно с факта, че дори в средновековния свят, в който се развива действието, има герои, които са впечатляващо реалистични.
След пагубния осми сезон на Игра на тронове, мнозина бяха скептично настроени и към тази адаптация. Мнозина останаха разочаровани от HBO сагата, но да си го кажем направо – създателите явно бяха изгубили интерес и вече гледаха към други проекти. При „Вещерът“, от друга страна, създателите видимо проявяват истинска страст към проекта си и освен това се вслушват в мненията на критиците и феновете. Това може да ни даде един сериал, който ще оправдае очакванията ни до самия край.
Дочух, че действието вече се развива едновременно, което според мен ще го направи още по-ангажиращо. Стискам палци и следващите сезони на Вещерът да са толкова добри, че и повече.
На вас хареса ли ви Вещерът?