Петър Стоилов

Един от любимите ми български съвременни творци е Камен Донев. Прекланям се пред гения на неговите идеи, на смеха, на креативността, на театъра. Явно това не е само мое мнение, актьорът и режисьор, вече не малко пъти пълни НДК и Арена „Армеец“ с моноспектаклите си. От това по-голямо доказателство за стойността на създаваното, здраве му кажи.

И тъй като и аз съм от онези луди фенове, които само чакат нещо ново да се появи, нямах търпение за следващата Лекция на Камен Донев. В неговото творчество тя ще е трета, като преди това има за Всеобщата просвета и Народното творчество. Ето, че чакането ми се увенча с успех, защото в началото на юни бе премиера на Лекция 3 за Силата на словото.

Тук очакванията ми бяха много високи, защото предните негови спектакли съм ги гледал по няколко пъти. Но честно да ви кажа, останах леко разочарован. Първо, защото в Античния театър в Пловдив, където се провеждаше представлението, нямаше кой знае каква организация на местата. Все пак е пандемия, а горните редове бяхме натъпкани като рибки.

Цялата лекция бе с продължителност около 3 часа и половина. Което предвид метеорологичните условия и начина ни на сядане, бе доста. Имаше смях, имаше хора, имаше и дълбока истина. Но някак нещата като че ли ми бяха преповтаряне от предните Лекции. Това все пак е лично мое мнение и не ангажирам никого с него.

Точно затова препоръчвам на всички любители на съвременния театър да се впуснат в това ново начинание на Камен Донев и лично да го оценят. Би ми било изключително любопитно да комуникирам с други привърженици и да разбера тяхното мнение за новото представление. Защото може и аз да съм изпуснал същината.

Преди няколко седмици бях на гости на мои приятели в Пловдив. Освен готини хора, места, храни и напитки, ме очакваше и още една приятна изненада – посещение на представление. По принцип харесвам театъра, но ми бе интересно коя постановка ще гледаме.

До заветния ден моите приятели пазеха тайна и не ми издаваха никакви подробности. Знам, че имам интернет и мога да проверя какво ще се играе в Пловдив, но реших да се оставя наистина да бъда изненадан. Така се и получи. В последната вечер от юни се озовахме пред лятно кино „Бунарджика“, където ни очакваше моноспектакълът на Виктор Калев „Грамофон“.

Очаквах, че всичко ще продължи не повече от два часа и че ще бъде забавно, но не предполагах какво всъщност ще се случи. Виктор Калев направи въплъщение в едни от най-известните си образи, като същевременно разказваше и за живота си. На монитор зад него дори се появиха автентични снимки на близките му и самия него.

Мога да продължа да ви разказвам за играта и същността на спектакъла, но не това е целта на материала ми. Рецензиите оставям настрана и ще ви споделя най-вълнуващото от вечерта. Първата голяма изненада бе Тони Димитрова, която връхлетя на сцената и заедно с Виктор изпяха няколко дуетни парчета. Аз съм изключително впечатлен от присъствието и гласа на тази велика жена, дори смятам да посетя и неин концерт по-нататък. По подобен начин публиката плени и бившата колежка на Калев Нели Петкова.

Някъде между разказите и песните обаче се появи една детска история за първата любов. Е, оказа се, че именно тя присъства на „Грамофон“. Първото момиче, в което Виктор се бе влюбвал някога, е пловдивчанка. От екипа на представлението направиха изненада и за актьора, и за публиката. Първата любов на Калев се появи на сцената. Беше много вълнуващо, емоционално и непринудено, защото двамата не се бяха виждали от около 30 години.

Не знам как изминаха не два, а цели три часа. „Грамофонът“ наистина ни завъртя във въртележката на живота и ни показа едновременно забавната и тъжната страна на актьорството. Но ни даде и емоцията, от която всеки човек има нужда. Препоръчвам ви да го посетите и вие!