Петър Стоилов

Обичам да ходя на театър. Това е за мен е едно от най-хубавите изкуства, защото съчетава в себе си всяко едно друго. Всъщност всяко едно изкуство е произлязло от театъра. И музиката и танца и сценографията и сценичните кадри, дори киното. Театърът е първообраз на всичко важно, значимо и красиво в този свят.

Много е хубаво, когато посещавам постановки, чийто режисьори не са останали в миналото, а са се възползвали от модерното разбиране за правене на театър. За това как може да бъде използвано пространството, сцената, осветлението, пушекът, за да бъде предадена емоцията и да бъде изобразена картината, която да се разгърне напълно жива пред зрителите в залата.

Така съм присъствал на постановки, в които актьорите буквално са плували в море от сценичен дим, а ти като зрител по никой начин не възприемаш разтилащата се картина пред теб като нещо различно от море, в което се плува. Ставал съм свидетел на актьори, които са толкова добри в движенията си, съчетани с правилното осветление, че ти наблюдаваш истински забързан кадър (все едно на филм). Невероятен ефект, който остава много дълго в съзнанието. Актьори също са демонстрирали забавен кадър пред очите ми, и какви ли не други впечатляващи ефекти, постигнати само с помощта на добрата физическа култура на актьорите и брилянтния ум на режисьора и сценографа на постановката.

Много е хубаво когато пред теб се разгръщат подобен тип картини, които не само остават дълго в съзнанието, но и зареждат с положителни емоции. Защото най-хубавото на театърът е, че можеш да усетиш излъчването на актьорите и то да ти повлияе. Това по телевизията не може да се случи. .

Обичам да ходя на театър. Това е за мен е едно от най-хубавите изкуства, защото съчетава в себе си всяко едно друго. Всъщност всяко едно изкуство е произлязло от театъра. И музиката и танца и сценографията и сценичните кадри, дори киното. Театърът е първообраз на всичко важно, значимо и красиво в този свят.

Много е хубаво, когато посещавам постановки, чийто режисьори не са останали в миналото, а са се възползвали от модерното разбиране за правене на театър. За това как може да бъде използвано пространството, сцената, осветлението, пушекът, за да бъде предадена емоцията и да бъде изобразена картината, която да се разгърне напълно жива пред зрителите в залата.

Така съм присъствал на постановки, в които актьорите буквално са плували в море от сценичен дим, а ти като зрител по никой начин не възприемаш разтилащата се картина пред теб като нещо различно от море, в което се плува. Ставал съм свидетел на актьори, които са толкова добри в движенията си, съчетани с правилното осветление, че ти наблюдаваш истински забързан кадър (все едно на филм). Невероятен ефект, който остава много дълго в съзнанието. Актьори също са демонстрирали забавен кадър пред очите ми, и какви ли не други впечатляващи ефекти, постигнати само с помощта на добрата физическа култура на актьорите и брилянтния ум на режисьора и сценографа на постановката.

Много е хубаво когато пред теб се разгръщат подобен тип картини, които не само остават дълго в съзнанието, но и зареждат с положителни емоции. Защото най-хубавото на театърът е, че можеш да усетиш излъчването на актьорите и то да ти повлияе. Това по телевизията не може да се случи. .

Септември вече се преполови, а културните събития започнаха да валят, като есенни листа. Дойде време и за един от най-големите театрални форуми в града ни и ние, като любители на това изкуство, се възползвахме да отидем на няколко постановки. За мое огромно съжаление пред последните години трудно намирам представление, което да ми допадне. Повечето са или с доста лоша режисура, или драматургичната интерпретация е прекалено плоска, а играта на актьорите… не мисля, че трябва да я коментирам.

За много малко хора е ясно, че това е най-старото изкуство и то е основата на всеки един визуален жанр, който се е появил в последствие – кино, мюзикъл, опера и прочие. Изкуство изключително въздействащо, а силата му е в това, че имаш пряк контакт с актьора на сцената и можеш да усетиш неговата харизма, превъплъщение и прочие.

В последно време, както вече споменах, повечето неща, на които хода, са разочарование. И въпреки това не би ме отказало да посещават театрални постановки. Защо ли? Защото дори да съм бил на 100 ужасни представления, ако има едно, което да ме е разтърсило от главата до петите, ще си заслужава. Не всяко представление може да допадне на абсолютно всеки човек от публиката. И аз съм наясно, че трябва да подбирам постановките, на които хода, малко по-внимателно може би.

Аз и моите приятели сме изключително големи фенове на една режисьорка, поставила „Дама пика“, „Вграждане“, „Последното изкушение“, Аз, Сезиф“, „Страх“ и много други. Постановките й са изключителни! Играта на актьорите е пленителна и всеки път след нейно представление излизам от театъра вдъхновен, окрилен, зашеметен… още не можещ да осмисля всяка една сцена, епизод и тема, заложени в самата постановка….

Обичам я! Наистина съм влюбен в творчеството й и ако мага ще я преследвам във всеки един град в България и по света, за да гледам нещата, които е направила!

Септември вече се преполови, а културните събития започнаха да валят, като есенни листа. Дойде време и за един от най-големите театрални форуми в града ни и ние, като любители на това изкуство, се възползвахме да отидем на няколко постановки. За мое огромно съжаление пред последните години трудно намирам представление, което да ми допадне. Повечето са или с доста лоша режисура, или драматургичната интерпретация е прекалено плоска, а играта на актьорите… не мисля, че трябва да я коментирам.

За много малко хора е ясно, че това е най-старото изкуство и то е основата на всеки един визуален жанр, който се е появил в последствие – кино, мюзикъл, опера и прочие. Изкуство изключително въздействащо, а силата му е в това, че имаш пряк контакт с актьора на сцената и можеш да усетиш неговата харизма, превъплъщение и прочие.

В последно време, както вече споменах, повечето неща, на които хода, са разочарование. И въпреки това не би ме отказало да посещават театрални постановки. Защо ли? Защото дори да съм бил на 100 ужасни представления, ако има едно, което да ме е разтърсило от главата до петите, ще си заслужава. Не всяко представление може да допадне на абсолютно всеки човек от публиката. И аз съм наясно, че трябва да подбирам постановките, на които хода, малко по-внимателно може би.

Аз и моите приятели сме изключително големи фенове на една режисьорка, поставила „Дама пика“, „Вграждане“, „Последното изкушение“, Аз, Сезиф“, „Страх“ и много други. Постановките й са изключителни! Играта на актьорите е пленителна и всеки път след нейно представление излизам от театъра вдъхновен, окрилен, зашеметен… още не можещ да осмисля всяка една сцена, епизод и тема, заложени в самата постановка….

Обичам я! Наистина съм влюбен в творчеството й и ако мага ще я преследвам във всеки един град в България и по света, за да гледам нещата, които е направила!