Късметът на балъка
Има една особена категория хора, които упорито вярват, че късметът е някакъв самороден дар. Че ако се родиш под щастлива звезда, ще ти върви във всичко. И колкото повече търкаш билетчета от тотото, толкова повече ще ти се усмихне съдбата. Е, това е просто мит. Ако нещо ти се случва, защото си „късметлия“, а не защото си го заслужил, най-вероятно просто си извън контрол.
Вземи един познат, който винаги печели нещо дребно – билет от томбола в мола, купон за отстъпка в аптеката, някаква евтина джунджурия. Какво общо има това с истинския късмет? Нищо. Просто човекът е наивен, доверчив и не преценява добре ситуацията. Питат го дали иска да участва в игра, той кима. Подаряват му карта за лоялен клиент, той я взема. Обясняват му, че ако купи още нещо, ще получи отстъпка, той купува. И после си мисли, че му върви. Глупости. Това е просто резултат от липса на критично мислене и склонност да вярваш на всякакви рекламни трикове.
Истинският късмет е резултат от стратегия, труд и предвидливост. Ако искаш да си „късметлия“, трябва да си подготвен. Да имаш план, да знаеш какво искаш и да работиш за него. Не да чакаш Господ да ти пусне късмета наготово. Защото в повечето случаи Господ си гледа работата, а ти си сам за себе си. А ако си наивен, ще се окажеш точно там, където си заслужил – с празни джобове и надежди.
Ето защо не вярвам в късмета. Вярвам в хитростта, в подготовката и в способността да виждаш капана, преди да си стъпил в него. А който продължава да се хвали с „късмета“ си, просто се лъже. Или си признава, че е балък.“