Моят най-добър приятел ще сключва граждански брак и ме покани да бъда негов кум. Няма как да ви опиша вълнението и едновременно с това и притеснението от тази отговорна задача. Заедно обаче със задълженията идват и разходите. Не мога да твърдя, че при мен те са толкова много, но се изненадах от сметката на малдоженците за цялата организация.
За моята роля на кум са ми необходими средства за закупуване на облекло, съобразено с темата на сватбата, за подарък на младото семейство, за откупването на кумските дарове и за подготовка на трапеза вкъщи. Далеч по-страшни финансово са разходите за младоженците. Освен за нещата, които ви споменах, тях ги очакват още много пъти по толкова. А най-неприятното е, че разплащането е в хиляди, които излитат със скоростта на диви зайчета.
След разговор с моя приятел разбрах, че инвестирането в облеклата им е дребен разход. Също толкова незначително се оказва и плащането на кувертите в избраната празнична зала. Но всичко след това си е сериозна цифра. Наемането на фотографи за церемонията, за цялото празненство в ресторанта, за допълнителната фотосесия е няколко хиляди. При надвишаване на уговорените часове, разбира се, се доплаща.
Следват изборът на диджей, който ще бъде отговорен за разгара на хубавото музикално парти. Видеозанемане, което ще увековечи деня. Допълнителни екстри в заведението. Изненади за гостите. Шоупрограма. Списъкът наистина е дълъг, а това са само основните разходи. Без значение дали си поканиш 50 или 100 човека, тези средства трябва да ги отделиш. Точно заради това и кувертите не се оказват такъв голям проблем, както си мислих аз преди.
Моето мнение е, че решил ли си да организираш сватба, трябва да го направиш както трябва и да вложиш колко средства са необходими. Ако ли не – няма смисъл да се захващаш. Все пак се предполага, че сватбата ще е един път в живота и трябва да е достатъчно запомняща се за двойката, близките им и техните гости.
