„Ние сме това, което правим всеки ден – съвършенството не е действие, а навик.“
Представете си, че карате ски по някоя от любимите си писти. Покрай вас снежният прах се вдига във въздуха като фин и чист бял пясък. Условията са перфектни. Цялото ви внимание е погълнато от стремглавото спускане по склона. Знаете точно какво движение да направите във всеки момент. Няма минало, нито бъдеще – само настояще. Усещате снега, ските, тялото, съзнанието си. Сливате се с тях в една единствена същност. Потопили сте се напълно в преживяването, без да мислите или да се разсейвате с други неща. Егото ви се размива и вие ставате част от това, което правите.
Този тип преживяване е описано от Брус Лий в известната сентенция: „Изпразни ума си, бъди безформен като вода. Бъди вода, приятелю.“
Всички сме усещали как губим представа за времето, когато се оставим да бъдем погълнати от приятна за нас дейност. Започваме да готвим и преди да се усетим, вече са минали часове. Започваме да четем роман следобед и забравяме за житейските си грижи, докато не забележим залеза на слънцето и не си дадем сметка, че още не сме вечеряли. Караме сърф и не знаем колко часове сме се наслаждавали на вълните чак до следващия ден, когато усетим мускулната треска.
Но може да ни се случи и обратното. Ако извършваме някаква задача без желание, всяка минута ни се струва безкрайна и не преставаме да си гледаме часовника. Както е казал Айнщайн „Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.“
Факт е, че е възможно друг човек да се наслаждава на същата тази дейност, която ние искаме да приключим колкото може по-бързо. Кое е онова, заради което ни харесва да правим нещо и му се наслаждаваме до такава степен, че забравяме всяка житейска грижа? Кои са моментите, в които ние хората сме най-щастливи?
Нарича се състоянието на сливане или поток. Удоволствието, насладата, съзидателността и пълното потапяне в живота. За целта е необходимо да увеличим времето, което посвещаваме на занимания, помагащи ни да изпадаме в състояние на сливане, вместо да се оставяме по течението и да избираме изживявания, даващи ни моментно удоволствие от типа на прекомерно ядене, злоупотреба с наркотици и алкохол или тъпчене с шоколад пред телевизора.
Потокът е състоянието, в което хората изпадат, когато са погълнати от някаква дейност и нищо друго няма значение. Преживяването само по себе си е толкова приятно, че те продължават да го търсят, дори ако се налага да жертват други аспекти на живота си само заради тази дейност.
Не само творческите професии, изискващи голяма концентрация, пораждат способността за сливане. Повечето атлети, шахматистите и инженерите могат да прекарат голяма част от своето време в дейности, които ги карат да изпадат в състояние на сливане.
Попадайки в потока, ние сме концентрирани в една съвсем конкретна дейност, без да се разсейваме с нищо друго. Съзнанието ни е „подредено“. Обратното се случва, когато се опитваме да направим нещо, а вниманието ни се отвлича от нещо друго.
Седем условия за навлизане в състояние на поток:
1. Да знаем какво правим
2. Да знаем как да го правим
3. Да знаем колко добре го правим
4. Да знаем на къде отиваме
5. Да избираме амбициозни предизвикателства
6. Да използваме най-добрите си лични ресурси
7. Да се освободим от разсейващите обстоятелства
