Поводът днешния ми пост е тъжен. Буквално преди дни ни напусна един от най-големите в българската рок музика – легендарният китарист на една от няколкото най-значими рок банди от близкото минало – “Щурците”. За славното минало на тази група и за това как една студентска банда, която носи колоритното име “Бандараците”, се превръща в група, която бележи пътя на няколко поколения, ще говоря по-подробно друг път. Днес няма да пиша толкова за музика, колкото за човечност. В деня, когато медиите публикуваха трагичната новина, излезе и последното интервю на големия музикант, дадено януари месец тази година за вестник „24 часа”. Истинско, човешко и релефно интервю – каквото може да даде само човек, който носи тези три неща в себе си. Което за пореден път ме убеди, че стойностно изкуство – без значение в коя област е – може да се прави само от хора, които имат ценност и носят душа. Покрай многото неща, за които става въпрос в тази последна медийна изява на Гюзелев, се допират и до темата за подписания наскоро указ от президента на България, с който китаристът и Кирил Маричков са наградени с орден „Кирил и Методий” – първа степен, а вокалистът на група “Сигнал” – Йордан Караджов, със същото отличие, но втора степен. Президентът преценил, че заслугите на Караджов не били толкова големи. За никого не е тайна, че на времето двете групи бяха основни съперници за сърцата и любовта на милиони българи. В коментара за това обаче проличава колко е голям Пецата, както го наричаха феновете, като човек – не казва ние бяхме велики и заслужаваме повече, а казва: не може да се мери по този начин какви точно са заслугите на един творец към българското изкуство. Поклон пред паметта и пред човещината!
Related Posts
