Има много хора, които по една или друга причина се отказват да пробват нови неща. Намират си всякакви оправдания, кои от кои по-логични за тях самите, но за повечето хора – напълно нерелевантни. Типичен пример за това е боравенето с нови технологии. По-възрастното поколение започва да се оправдава именно с натрупаните години, липсата на база, която е основа за техните познания, тъй като не се били родили в това време, както младите и много подобни изказвания.
Но истината е, че всичко е до желание. За някои хора това, което на пръв поглед се струва сложно, е само предизвикателство, за да го направят просто за ума си. За други – е повод да се откажат възможно най-бързо от това да правят каквито и да било усилия, за да го разберат.
Примера, който ще ви дам е от моето лично семейство. Естествено, хората върху които имам най-пряко наблюдение. Баба ми, която е на 82 години притежава смартфон, с който е много добра приятелка. Жената е пенсионер от много години, дядо ми почина преди няколко, а поради навик или някакъв вид инат, тя не желае да се премести при майка ми, за да са заедно. Така, тази сладка, любима моя жена, живее съвсем сама, с телевизора и телефона си.
Тази жена нарича телефона си своя играчка, която обаче й служи изключително добре. Сама успява да си отвори канали за видеосподеляне, да си намери плетките, които я интересуват и да си ги пуска и спира, така че да може да изпробва сама това, което вижда на видеото.
А има хора, които са на много по-малка възраст от нея и не желаят да направят елементарно усилие, за да придобият някакво ново знание. И всеки път когато пред мен се изправи нещо сложно, което в първия момент ми се вижда невъзможно да усвоя като знание или умение, се сещам за баба ми, която на тази възраст се справя с технологиите по-добре от много хора.
