Много малко хора харесват филмите мюзикъли, защото самият жанр е твърде специфичен и дори да обичаш да слушаш музика, това няма да има значение, когато гледаш филм. Аз например въпреки голямата си любов към музиката откровено казано намирам този тип филми за досадни. Може би това се дължи на факта, че два вида изкуство се смесват и ми идва в повече резултата, който се получава. Неведнъж съм се опитвал да гледам подобен жанр, но никога не успявам да стигна до самият край на филма. Самото чакане да се развиват действията посредством различни песни, които се изпяват от самите актьори ми е отегчително, тъй като разбираш какво предстои да се случи, но то се случва чак след като свърши песента. Разбира се има някои изключения, едно от които се сещам е един епизод от известен телевизионен сериал, който беше направен като мюзикъл по случай някаква годишнина от измислянето на жанра. Не знам дали защото следя конкретния сериал или по някаква друга причина, но много ми хареса и се изненадах от самият себе си. Когато става дума за театър обаче, колкото по-музикална е една постановка, толкова повече ми харесва и ме забавлява. Странно наистина, но са факт тези мои предпочитания самоизключващи се едно друго. Доколкото съм запознат мюзикълът е възникнал през двадесети век и е бил на голяма почит, поради лесното възприемане на постановките от хората.
Related Posts
Как „Атомни навици“ на Джеймс Клиър може да промени живота ви?
November 13, 2024
Весталките: пазителките на свещения огън в Древен Рим
October 1, 2024