Скоро писах за мюзиклите и ви споделих, че не съм от горещите почитатели на този жанр поради факта, че съм динамичен човек, а действието обикновено там тече доста бавно. От всяко правило обаче си има изключение и тия дни се сетих за едно от изключенията. Има един музикален филм, който не просто харесвам, обожавам – и там действието тече бавно, сюжетът е опростен, разбира се, акцентът е в музиката – но музиката и пеенето са толкова хубави, че няма никакво значение има ли сюжет, няма ли и как точно се случва той. Предполагам повечето от вас се сещат, че говоря за филмовата и музикална класика, шедьовъра на Милош Форман – “Коса”. В киното рядко се среща такова равностойно съчетание от страхотна музика, разтърсващ сюжет и наистина много сериозни и дълбоки послания. Направен по едноименен бродуейски мюзикъл, отразяващ живота в Америка в края на шейсетте години на миналия век, по време на хипи ерата, носещ много силни и директни антивоенни послания, филмът за пореден път доказва една моя отдавнашна теза, че всъщност най-качествените филми в Холивуд се правят от европейски режисьори и рядко получават оскари. Около два часа филмово време, двайсетина песни, отдавна влезли в музикалната история като класика и много истини – за мира и войната, за смисъла и обезсмислянето на живота, за слънцето и тъмнината, за децата, за приятелството, за силата на хората, когато се обединят – разказани с песен. Личният ми фаворит от тия двайсетина песни е финалната песен Let the Sunshine in (Оставете слънцето да грейне вътре) и ви предлагам да я чуем заедно.
Related Posts
