Тия, които като мен са на по-средна възраст, сигурно си спомнят годините, в които по единственото тогава радио имаше музикални предавания от типа концерт по желание.
Което ще рече, че по телефона се обаждаха слушатели, поръчваха си песен и водещите я пускаха. В ония години така се и раждаха хитовете. Не от тлъстите бюджети за пищни клипове и от лансирането на определени песни от отделни радиа, телевизии и музикални компании, а от желанието на слушателите на слушат дадена песен. Разбира се, че и днес в многобройните вече частни радиа има такава практика – слушателите да се обаждат и дали за да поздравят някого, или просто защото искат да чуят някоя любима песен, си я поръчват на водещите. Не за това обаче ми е думата. Забелязвам напоследък една такава тенденция при организирането и на домашни или служебни купони – музиката да се пуска на същия принцип, от самите участници в купона. Обикновено от компютър, към който има включени тонколони, гостите си намират в някой от музикалните сайтове любима песен и си я пускат. Така, според музикалния вкус на гостите, може да се получи интересна музикална картина на купона, включваща крайности от “Мой ангеле” на Сашо Роман до Лунната соната на Бетовен примерно. Неведнъж съм ви споделял мнението си за толерантността, която трябва да проявяваме към музиката, която харесват другите, колкото и да не ни допада на нас самите. Затова смятам, че тая мода, която се налага напоследък, много помага да развиваме такава толерантност. Щото както и друг път съм казвал музиката не трябва да конфронтира, а да събира.
