Обичам да ходя на театър. Това е за мен е едно от най-хубавите изкуства, защото съчетава в себе си всяко едно друго. Всъщност всяко едно изкуство е произлязло от театъра. И музиката и танца и сценографията и сценичните кадри, дори киното. Театърът е първообраз на всичко важно, значимо и красиво в този свят.
Много е хубаво, когато посещавам постановки, чийто режисьори не са останали в миналото, а са се възползвали от модерното разбиране за правене на театър. За това как може да бъде използвано пространството, сцената, осветлението, пушекът, за да бъде предадена емоцията и да бъде изобразена картината, която да се разгърне напълно жива пред зрителите в залата.
Така съм присъствал на постановки, в които актьорите буквално са плували в море от сценичен дим, а ти като зрител по никой начин не възприемаш разтилащата се картина пред теб като нещо различно от море, в което се плува. Ставал съм свидетел на актьори, които са толкова добри в движенията си, съчетани с правилното осветление, че ти наблюдаваш истински забързан кадър (все едно на филм). Невероятен ефект, който остава много дълго в съзнанието. Актьори също са демонстрирали забавен кадър пред очите ми, и какви ли не други впечатляващи ефекти, постигнати само с помощта на добрата физическа култура на актьорите и брилянтния ум на режисьора и сценографа на постановката.
Много е хубаво когато пред теб се разгръщат подобен тип картини, които не само остават дълго в съзнанието, но и зареждат с положителни емоции. Защото най-хубавото на театърът е, че можеш да усетиш излъчването на актьорите и то да ти повлияе. Това по телевизията не може да се случи. .
