Идеята за дървото на живота е с неизвестен произход. Традицията го свързва с кабала, съкровеното учение на юдаизма.
Всички цялостни религии имат по две лица. Външният облик приема формата на думи и обществени ритуали, докато същината е самото учение, често пъти обличано единствено в слова, предавани от наставник на ученик, които, благодарение на личния контакт , установяват разбирателство, позволяващо на учителя да преценява кога и какво трябва да предаде на ученика с цел да продължи неговото развитие. Когато самият ученик заеме мястото на наставника си, той на свой ред започва да предава знанието на следващото поколение и по такъв начин традицията остава непрекъсната в хода на хилядолетия, при това без да показва външни признаци на своето съществуване. Този словесен метод е типичен за всички основни религии. При все това, както се случва с множество човешки институции, и той понякога става жертва на упадък и развала, така че от време на време историята допуска преформулиране на древни принципи, приспособени вече към езика и обичаите на съвремието.
Прието е, че Авраам – бащата на еврейския народ, – получава изначално учение от Мелхиседек, салимски цар, който е жрец на най-върховния Бог. Името на този мъж означава цар на справедливите, а Селим, старото име на Йерусалим, означава мир. Всичко това може да се разглежда като исторически факт или като алегория, доколкото Библията позволява да я четем като външен или вътрешен обзор на събитията, добили формата на живи притчи.
Преди да се случи това, Авраам, вече се запознал задълбочено със съвременните нему религии, стига до извода, че съществува само един невидим жив Бог. И след като бива посветен към собственото му убеждение, той се присъединява и към колективното знание.
Във времето преди Христа, обменът на обективни знания сред мъдри мъже от различни народи и традиции е бил по-често срещано явление, отколкото се смята за възприето днес. Интелигентните люде се събирали, за да обменят идеи, докато сънародниците им били заети с конфликти заради търговски или политически интереси.
Евреите, макар смятани за подчертано изолиран народ, не правят изключение, поне що се отнася за необременените от предразсъдъци мислители. Въвеждането на нови идеи и преформулирането на старите е също отличителна черта за кабалистичните школи.
Някои историци твърдят, че първите съчинения, свързани с кабала, се появяват през втори век преди новата ера. По време на Ренесанса, кабала и Дървото на живота придобиват голяма популярност. Основните елементи, които дървото включва са: дух, аз, душа, его, тяло, практика, любов, вдъхновение, съзерцание, дисциплина, учение, божественост.
