Днес ще ви разкажа за най-великата френска певица Едит Пиаф. След Пиаф сравняват всички талантливи с нея и това сравнение винаги е плашещо, защото тя наистина е много нависоко. За нея великият Чаплин казва, че тя за музиката e това, което е той за кинематографията. И това не са само комплименти по задължение от един велик творец към друг. Всяка песен на Едит Пиаф е като гениална филмова лента – всяка нейна песен е отделна история, отделен свят със своята мъка и страдание, всяка със своя философия. И над всичко това – един неповторим, завладяващ, очароващ и мощен глас, който не пее, а разказва и разговаря с публиката – за неуспехите си в любовта, за драмата на самотата – разговаря толкова искрено, че болката й става болка на публиката. За Едит Пиаф не е важно къде пее – на тротоара на кварталната уличка, на площада на беден парижки квартал, на естрадата на на модно парижко кабаре или в огромната зала “Олимпия” – тя винаги влага страст като истинска драматична актриса. Вероятно тази дълбочина идва от удивителната й съдба, белязана от невероятни обрати – родена и израсла в нищета и бедност, Пиаф преминава през опустошителни и трагични споделени и несподелени любови, през бурен живот, две автомобилни катастрофи, срещи и загуби на любими хора, провалени бракове, през жестоката наркотична зависимост на морфина, през френетичните възгласи на почитателите си в митичната парижка зала “Олимпия”. И всичко това – само за 47 години. И след всичко само тя може да изпее: Не съжалявам за нищо!
Related Posts
