Преди няколко дни мина Деня на народните будители и в тая връзка ми се ще да поговоря малко за българщината. Да, пак ще е за музика, но българска. Преди седмица бях по работа в Карлово, свърших, каквото имах да върша – почти цял ден тичах по задачи, и вечерта решихме с приятели от града да седнем в един от тамошните ресторанти в самия център на града, да се видим на спокойствие. Какво ми направи впечатление – стояхме в ресторанта повече от три часа и през цялото това време се въртяха само български песни, нови, стари, всякакви, но български – поп, не фолк. Далече съм от мисълта, че в музикално отношение трябва да страдаме от някакъв криворазбран национализъм, както е в някои съседни нам държави, и да слушаме само българска музика, далече съм и от мисълта, че трябва да се наложи някаква квота на радиата и заведенията какъв процент българска и чужда музика трябва да пускат, както беше преди години. Ако сте следили внимателно блога ми, знаете, че имам много любими изпълнители от световните сцени. Даже съм писал много повече за тях. Но съм на мнение, че трябва да поощряваме родното изкуство, а няма друг начин да го поощряваме, освен този – като го пускаме и слушаме. Пък и си мисля, че една песен, изпята на език, който не знаем, няма как да я възприемем в цялост – като текст и музика, няма как да я разберем толкова добре и да я запеем толкова естествено, както това се случва с хубавите български песни.
Related Posts
