Според Библията изграждането на Вавилонската кула е причината за появата на различните езици по света. Те са наказание за хората, защото се опитали да достигнат до Бог. Днес обаче езикът не се възприема като нещастие, а по-скоро се е превърнал в отличителна черта на всяка отделна нация и култура. Езикът е сплояващ елемент, който едновременно обединява група хора и ги различава от останалите. Именно поради тази причина той е символ на идентичността.
Българският език е съществен пример в историята, който показва тежкия път на изграждането ни като народ. Започнал като ключов фактор за обединение на славяни, траки и прабългари, устоял на византийско и турско владичество, достига до днес, над хилядолетие по-късно, като достоен представител на българската нация. Въпреки това мнозина са смятали, че е време езикът ни да претърпи промени. Именно затова след Освобождението през 1884г. започва дебат за подмяна на българския език с руски, символ на новото начало на Третата българска държава. Посегателството срещу идентичността ни кара писателя Иван Вазов да защити езика, като пише стихотворението „Българският език“.
Все пак нашата кирилица устоява на нападките, преживява две световни войни и 40-годишен тоталитарен режим, навлиза в нови времена, когато технологиите и все по-голямата глобализация на света провокират въпроса за запазване или промяна на кирилицата с латиницата. Натиск върху трансформацията оказват както новият либерален език от улицата (сленг), така и компютрите, и общуването онлайн, които тотално промениха правилата за употреба на езика, вследствие на опростяване правописните норми за общуване в мрежата.
Но въпреки всичко българският език се запазва и вярвам, че ще устои и на още промени.
