Мина достатъчно време от премиерата на Вещерът – адаптацията на серия романи и разкази на Андрей Сапковски, както и няколко доста популярни компютърни игри. Чак ми беше малко странно да гледам западна екранизация на книги, които използват елементи от славянската митология, но не се оплаквам – по една или друга причина, на нас в днешно време сякаш са ни малко далечни приказните същества от типа на кикимора, но определено сме чували думата, а бабите ни вероятно даже са знаели легенди.
Сериалът получи доста необичайни отзиви – критиците бяха безмилостни, но зрителите останаха доста доволни (в това число феновете на игрите, на книгите, на Игра на тронове и даже хора, които случайно го бяха изгледали). Чух мнения, че въпросният Вещер е на екрана, сериалът е страхотен. Но когато изчезне, той губи своята скорост. Не съм съвсем съгласен – сериалът си имаше доста силни моменти и в сцените, в които не участваше – но Хенри Кавил определено свърши страхотна работа.
Магическият и циничен фентъзи свят също бе добре направен – тези елементи всъщност са ключът към вникването в смисъла на историята. Предполагам, че на много от нас ни харесва, защото сме наясно с факта, че дори в средновековния свят, в който се развива действието, има герои, които са впечатляващо реалистични.
След пагубния осми сезон на Игра на тронове, мнозина бяха скептично настроени и към тази адаптация. Мнозина останаха разочаровани от HBO сагата, но да си го кажем направо – създателите явно бяха изгубили интерес и вече гледаха към други проекти. При „Вещерът“, от друга страна, създателите видимо проявяват истинска страст към проекта си и освен това се вслушват в мненията на критиците и феновете. Това може да ни даде един сериал, който ще оправдае очакванията ни до самия край.
Дочух, че действието вече се развива едновременно, което според мен ще го направи още по-ангажиращо. Стискам палци и следващите сезони на Вещерът да са толкова добри, че и повече.
На вас хареса ли ви Вещерът?