Едва ли има човек на тази планета, който да не слуша музика. Аз лично не познавам такива. Но всъщност познавам страшно малко души, които да разбират музиката като цялостен артистичен продукт. Една огромна част от хората, които слушат музика я възприемат на чисто емоционално ниво. И в това няма нищо лошо, тъй като което и да било изкуство, целта му е да провокира емоция…, но не само това. Музиката, също като съвременното изкуство, киното, театърът и др. разглежда и “разсъждава” върху определени теми от живота. Дали това ще бъде любовта, войната, социалното отчуждаване или някоя по-дълбока черта, присъща за човечеството, изборът е на автора, а това дали ще бъде разбрано или интерпретирано от хората и по какъв начин е смисълът на правене на изкуство.
Музиката на практика е едно много комплексно изкуство, което има изразните средства да влияе на много нива. Емоционално, посредством текстовете и музикалните неми, фрази и изграждане на мелодията. Но също така мелодията може да изразява много други неща. Това е истинското майсторство на композиторите и музикантите, защото те на практика рисуват цялостни картини само и единствено с тоновете на музикалните инструменти. Поставят теми, замислят, разказват истории, рисуват цяла една съдба.
