Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и “не съм разбирал”, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко “големи глави” да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам “Под игото” още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.
Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.
Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.
И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.
Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?
