Днес ще ви разкажа за едно уникално явление в италианската, а и в световната естрада. Всичките университети на артиста са пети клас на началното училище и майсторски курс за часовникари.
Певецът се ражда в покрайнините на Милано през 1938 година в семейството на изключително бедни земеделци. Първата му съзнателна мечта е да спечели много пари, за да може да обезпечи роднините си. Всяка вечер голямото семейство излизало на верандата и пеело италиански народни песни. А малкият Адриано стоял тихичко отстрани и слушал – слабите му по природа бели дробове, а и слонът, който според родителите му бил настъпил ушите му, не позволявали на младежа да участва в тези концерти.
Завършвайки пети клас, той зарязал училището и се записал в курсове по часовникарство, за да усвои професията, която и до момента практикувал в ателието на чичо си. И може би, вместо да изпее десетки, дори стотици шлагери, Адриано щеше да поправи хиляди часовници, ако срещу ателието, в което се провеждали занятията, нямало музикален магазин. На витрината му висял красив портрет на Елвис Пресли, а младежът, равнодушен към музиката до този момент, се задържал все повече и повече около магазина. След работа той хващал китарата, излизал извън селото и тихичко си тананикал песни от репертоара на Елвис и Джери Ли Луис. Малко по-късно започнал да пародира доста успешно в любителски спектакъл водевил младия певец Луис Прима, на когото външно много приличал. Така бил забелязан от първия си импресарио, който му предложил да пробва силите си на професионална сцена. Така започнали участията му по различни конкурси, а само три години по-късно вече бил лауреат на европейския конкурс за рокендрол в миланския дворец на спорта “Каячо”. За авторската си песен “Аз ще ти кажа чао” той получава първата си титла – Човека на пружини – и става най-известната личност на улицата, на която живее. А малко по-късно и един от най-известните световни певци. Е, как да не се запиташ: А ако не беше Елвис на онази витрина…
