Гръмна тия дни скандал покрай едни европари. Не за първи път. В България често гръмват скандали с неправилно усвоени или насочени потоци от еврофондовете. За първи път обаче казусът беше, така да се каже, естетически и свързан с музиката. Отпуснати милиони по европейска програма за подобряване условията на труд в компанията Пайнер. Знаете, идейната лаборатория и гнездото на поп фолка. В случая, разбира се, не става въпрос просто за едни милиони, макар че, когато има намесени пари, винаги става въпрос точно за тях. Скочиха обаче творци от различни области как вместо с пари от тия фондове да се спонсорира стойностно изкуство, ще се спонсорира една музика със спорни качества. Това ме подсети за една моя стара теза, по-скоро още веднъж я доказа. Като че ли стойностното изкуство в България, в това число и хубавата популярна музика, през годините на прехода изгубиха съпротивителните си сили и живец. Просто оставиха чалгата да спечели битката без бой. И това е поредното доказателство. По тия европрограми се кандидатства с документи – много на брой и сложни. Всеки може да го направи, ако му се занимава, ако му се вкарва време и ресурс. Е, чалгата очевидно има такъв ресурс и го е направила, пък са им отпуснали парите – най-вероятно по всички правила. Кое пречи и на стойностното изкуство да се бори за такива пари. Мисля, разпокъсаността и липсата на единност. Време е творците, които имат самочувствието, че създават стойностен продукт, да обединят и творческите, и организационните си сили и да дадат отпор. Друг начин няма.
