Днешната ми тема е за пеещите артисти – то не е чисто българско явление. Но мисля особено актуално за нас, и то не само в последните години. И преди най-известните ни артисти изпяха някои парчета, които влязоха наистина в българската поп класика. Първият, за когото се сещам, е Стефан Данаилов с песента си “Моето мъжко момиче” и с още една незабравима песен по изключително силните стихове на Любомир Левчев – “Без сълзи”. А Искра Радева с песента “Добри познати” – почти няма някой от старите ни артисти, които да не е изпял поне една запомняща се популярна песен. Сигурно ще изпусна някой, затова няма да продължа с изреждането, за да си личи, че нямам претенции да съм изчерпателен. Това, което отличава старите пеещи актьори от днешните, е, че тогава актьорите го правиха за удоволствие, с ясното съзнание, че няма как да го направят по-добре от професионално подготвените поп певци. Днес като че ли това усещане и тая разлика се изгуби. Дали заради липса на силни певчески дарования – едва ли, – по-скоро заради объркания начин и критерии, по които се лансират изпълнителите днес, но много често се случва един актьор, придобил екранна популярност, да я използва и да успее да пробие и да издаде албум преди професионален млад певец, с очевидно по-добри вокални данни, който цял живот е работил върху гласа и певческата си кариера. Няма нищо лошо в това актьорите ни да попяват от време на време – ей така за цвят, за участието. Но ми се иска всеки да си работи професионално в собственото поле. При всички случаи там ще е най-ефективен.
Related Posts
