В последните месеци все по-често попадам на неговите кадри. Веднъж като ги видиш, не можеш да ги забравиш. Те не просто показват музикални инструменти – те вкарват вътре в тях, буквално. Това е работата на Чарлз Брукс, виолончелист, превърнал се във фотограф. Неговият проект Architecture in Music разкрива съвсем нов свят, скрит в познатите ни инструменти. Свят, който досега никой не ни беше показвал по този начин.
Чарлз Брукс е новозеландец, който в продължение на над 20 години свири професионално с оркестри по целия свят – от Азия до Южна Америка. През 2016 г. решава да се посвети на друга своя страст – фотографията, като комбинира нея с музикалната си история и любопитство. Въпросът, който си задава, е прост: Как изглежда вътрешността на един музикален инструмент? Отговорът обаче изисква нещо повече от обикновена камера.
С помощта на ендоскопи, макрообективи и техника за focus stacking, той заснема стотици кадри с различна дълбочина на фокуса, които после обединява в едно изображение. Така получава кристално ясни, свръхдетайлни снимки на вътрешността на флейти, пиана, цигулки, саксофони, тромпети и контрабаси. Всяка снимка изглежда като архитектура – миникатедрали, космически станции, тунели, готически зали.
Това не е просто визуален експеримент. Целта му е да покаже душата на инструмента – онези невидими места, в които звукът се ражда. Вътре често има следи от ремонти, подписите на майстори, специфични конструктивни решения, които придават уникалност. В някои случаи инструментите са на повече от 200 години, но изглеждат като съвременни футуристични структури, щом „влезеш“ вътре.
Особено въздействаща е снимката на 240-годишна цигулка, която напомня на корабен корпус, или вътрешността на стар саксофон, приличаща на излъскан тунел с безкрайна перспектива. Има кадри, в които се губиш, защото не си сигурен дали гледаш музикален инструмент или сцена от научнофантастичен филм.
Проектът добива световна популярност – милиони гледания в платформи, репортажи в Der Spiegel, Daily Mail, My Modern Met и Colossal. Снимките му вече са част от изложби в САЩ, Унгария, Швеция, предстоят и още в престижни музеи и галерии.
Това, което лично ме грабва, е не просто техниката. Идеята е различна. Брукс ни показва, че зад всеки звук, зад всяка нота стои невидима архитектура, създадена с грижата на занаятчия и духа на музикант. И че изкуството не е само в изпълнението, а и в самото тяло на инструмента – в дървото, в въздуха, в метала, който резонира.
Това е красота, която иначе остава невидима. А Чарлз Брукс е човекът, който я прави видима.
