Петър Стоилов

За всички ни е ясно, че 2020 е необикновена година. Kолкото и обаче да се опитвам да свикна с някои от приумиците ѝ, все не успявам. Една от актуалните теми в момента в обществото, която възбуди и моя интерес, е тази за посещението на училище с маски.

Разбирам, че е време на пандемия и трябва да се вземат всички необходими мерки, за да запазим здравето на нас и нашите близки. Но някои изисквания за мен са прекалени. Намирам ги за такива, защото през последните месеци се нагледах на какви ли не нарушения. За никого не е тайна, че морските ни курорти и особено тези около Созопол преливаха от туристи. И те нямаха предпазни средства – къпеха се в морето, ядяха на едни и същи места, лежаха хавлия до хавлия.

Друг е въпросът, че има протести, които вече са около 70-80 дни поред. Това е струпване на хиляди хора заедно и то перманентно. Няма как да не се запитам защо от тези мероприятия и по време на летните почивки не се обявяваха случаи на заразени, а сега – ден след започван на учебната година, веднага се появи информация за заболели? Нима не е странно, че учениците и преподавателите се превърнаха в по-страшни и опасни преносители на вируса от всички останали в страната?

Пагубното в случая е, че се задължават малки деца и подрастващи да носят постоянно маски. Някои от тях имат алергии, астма и прочие. Други просто ги прибират по джобове, трети ги забравят или разменят с други деца. Според мен така рискът е много по-голям от поява на всякакви други зарази.

Заедно с негативните ползи върху здравето, се повлиява и върху качеството на обучението. Ситуацията с пандемията налага дистанционно обучение, в което главните преподаватели са и родителите. Наред с работни и лични ангажименти, преподаването на дете е далеч над възможностите на много от нас. Но това е друга тема, която ще видим как ще се развие във времето и дали отново ще се повтори.

И вие знаете и аз съм наясно, че интернет е важен. Не само за да постваме картинки в социалните мрежи, ами и за бизнеса. Какви са обаче онези огромни позитиви, които дигитализацията дава на бизнеса, които са непостижими без него.

Никак не са малко икономистите и маркетолозите, които застават твърдо зад идеята, че дигитализацията променя пазара към по-добро. Реших обаче да не им се доверявам и сам да потърся какви са основните причини един малък бизнес да реши да изгражда уеб сайт, като се има предвид, че качествената изработка на такъв, би му струвала голяма част от приходите. Тоест той е заплашен от риск да си изгуби парите.

Намерих доста неща, като информация, но определено един от най-полезните материали прочетох в bgonair.bg, където бяха систематизирали причините в 8 групи. Едва ли са успели да опишат всяка една ситуация и да обхванат всеки един бранш и неговите причини, но са се опитали да бъдат максимално изчерпателни.

Основната им идея се завърта покрай факта, че хората вече са почти ежеминутно онлайн и се допитват първо до телефоните си, а след това до другите хора. Това е и главната причина, когато искаме да посетим даден офис или магазин, да търсим адреса му онлайн. Там проверяваме и за работното време, наличността на продукта, който сме си избрали, дали имат доставки до нас и тн. Ако не намерим уеб сайт или Google визитка, има голяма вероятност да изберем друг офис за търсената услуга или друг подобен продукт, за да си спестим неудобството.

Като заговорих за неудобство, според мен това е и основната причина всеки бизнес да се нуждае от уеб сайт – за да бъде удобен на всички, които се възползват от стоките и услугите му. В противен случай, конкурентите, които са по-удобни за намиране, обаждане, комуникация, ще спечелят клиентите. Това стои и зад оптимизацията за търсачки, така нареченото SEO – всички механизми, чрез които един уеб сайт излиза по-напред в класирането на Google. А да излизаш по-напред на практика означава да си по-лесен за посещение от клиентите.