Петър Стоилов

Мина достатъчно време от премиерата на Вещерът – адаптацията на серия романи и разкази на Андрей Сапковски, както и няколко доста популярни компютърни игри. Чак ми беше малко странно да гледам западна екранизация на книги, които използват елементи от славянската митология, но не се оплаквам – по една или друга причина, на нас в днешно време сякаш са ни малко далечни приказните същества от типа на кикимора, но определено сме чували думата, а бабите ни вероятно даже са знаели легенди.

Сериалът получи доста необичайни отзиви – критиците бяха безмилостни, но зрителите останаха доста доволни (в това число феновете на игрите, на книгите, на Игра на тронове и даже хора, които случайно го бяха изгледали). Чух мнения, че въпросният Вещер е на екрана, сериалът е страхотен. Но когато изчезне, той губи своята скорост. Не съм съвсем съгласен – сериалът си имаше доста силни моменти и в сцените, в които не участваше – но Хенри Кавил определено свърши страхотна работа.

Магическият и циничен фентъзи свят също бе добре направен – тези елементи всъщност са ключът към вникването в смисъла на историята. Предполагам, че на много от нас ни харесва, защото сме наясно с факта, че дори в средновековния свят, в който се развива действието, има герои, които са впечатляващо реалистични.

След пагубния осми сезон на Игра на тронове, мнозина бяха скептично настроени и към тази адаптация. Мнозина останаха разочаровани от HBO сагата, но да си го кажем направо – създателите явно бяха изгубили интерес и вече гледаха към други проекти. При „Вещерът“, от друга страна, създателите видимо проявяват истинска страст към проекта си и освен това се вслушват в мненията на критиците и феновете. Това може да ни даде един сериал, който ще оправдае очакванията ни до самия край.

Дочух, че действието вече се развива едновременно, което според мен ще го направи още по-ангажиращо. Стискам палци и следващите сезони на Вещерът да са толкова добри, че и повече.

На вас хареса ли ви Вещерът?

От доста време ми се върти в главата една мисъл – време е да отворя собствен бизнес.

Не съм недоволен от работата си, нито съм особено доволен. Просто в живота на всеки идва момент, в който му се приисква да създаде нещо свое. Градина, която да полива и подкастря и която да е изцяло негово творение.

В началото само знаех, че искам да се отделя от големите фирми, за които съм работил през целия си живот. Не бях измислил какво точно бих искал да правя. Не разполагам със земи или някакво особено влечение към занаятите. Тогава ми хрумна – от наследствената ми къща би излязла страхотна къща за гости.

Естествено, ще трябва доста да я пооправим – нови дограми на долния етаж, саниране, пълно обновяване на всички помещения. Градината има широк участък, на който би могла да се побере малка беседка. Ще си запазя „апартамента“ на третия етаж, но брат ми открай време живее в Германия и не се е прибирал от години. Мисля, че няма да се възпротиви твърде много ако на този етап му предложа да изкупя неговия дял. Бих му предложил даже партньорство.

Може би малко бързам, но даже вече започнах да проучвам възможности за финансиране на бизнес. Българска банка за развитие веднага привлече вниманието ми с впечатляващото си портфолио – през последните 20 години са помогнали на хиляди предприемачи от всички сектори да стартират и развият бизнеса си. Не бях чувал за изпълнителния директор друго освен в статия на Dariknews.bg когато Стоян Мавродиев даде показания пред Специализирания наказателен съд относно делото за продажбата на EVN.

Сред тези наистина впечатляващи успехи е и мидена ферма „Дълбока“ край Каварна. Ресторантът ѝ е познат на всеки любител на морска храна, който прекарва почивните си дни през лятото в онзи край. Навремето собственикът на фермата и ресторантът е попаднал на Българската банка за развитие, докато е търсел кредитна институция с по-добри условия. Погасил е предсрочно стар кредит и е сключил договор с ББР. Банката и мидена ферма „Дълбока“ остават партньори и до днес, а ресторантът се радва на огромна популярност през летните дни.

Силно ме впечатли случаят на „Косовските къщи“ в село Косово – Възрожденски къщи, обявени за паметници на културата, реставрирани от Христо и Светлана Ралеви и преобразувани в къщи за гости. Посетителите могат да се потопят директно в старинната Възрожденска атмосфера насред природата около селото. Проектът е осъществен с помощта на кредит от Българска банка за развитие.

Моята скромна къща не е нито Възрожденска, нито се намира в китно родопско селце, но не мога да не се вдъхновя. Все пак са реставрирали цели три паметника на културата и са ги превърнали във функциониращ почивен комплекс.

Примерите за проекти, осъществени с помощта на ББР, са кой от кой по-цветущ – от ферми за тихоокеанска сьомга в България, до мандри за кефир и моцарела до Земенския манастир, до винарни, в които човек може сам да си направи вино, всички тези идеи някога са звучали смехотворно, докато някой не ги е превърнал в реалност. Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на Българската банка за развитие през последните две години, посочва именно тези талантливи и амбициозни хора като доказателство, че България е добра почва за развитие на предприемачеството. Това ми вдъхва доверие в моя скромен план.

А тези малки, смели проекти имат огромно значение за развитието на България. Проучванията сочат, че малките и средните бизнеси са отговорни за 1/5 от БВП на страната. Освен това Българската банка за развитие ги счита за част от по-широката си мисия да подкрепя икономическото и социалното развитие на страната, което включва работа по инфраструктрни проекти. В крайна сметка двете неща си взаимодействат – според Стоян Мавродиев, развитието на инфраструктурата и развитието на бизнеса в даден регион са пряко свързани.

Това е от мен по темата засега. Имам още много да обмислям и проучвам, но след всичко, което прочетох през изминалите няколко дни, се чувствам доста уверен.