Петър Стоилов

Идеята за дървото на живота е с неизвестен произход. Традицията го свързва с кабала, съкровеното учение на юдаизма.

Всички цялостни религии имат по две лица. Външният облик приема формата на думи и обществени ритуали, докато същината е самото учение, често пъти обличано единствено в слова, предавани от наставник на ученик, които, благодарение на личния контакт , установяват разбирателство, позволяващо на учителя да преценява кога и какво трябва да предаде на ученика с цел да продължи неговото развитие. Когато самият ученик заеме мястото на наставника си, той на свой ред започва да предава знанието на следващото поколение и по такъв начин традицията остава непрекъсната в хода на хилядолетия, при това без да показва външни признаци на своето съществуване. Този словесен метод е типичен за всички основни религии. При все това, както се случва с множество човешки институции, и той понякога става жертва на упадък и развала, така че от време на време историята допуска преформулиране на древни принципи, приспособени вече към езика и обичаите на съвремието.

Прието е, че Авраам – бащата на еврейския народ, – получава изначално учение от Мелхиседек, салимски цар, който е жрец на най-върховния Бог. Името на този мъж означава цар на справедливите, а Селим, старото име на Йерусалим, означава мир. Всичко това може да се разглежда като исторически факт или като алегория, доколкото Библията позволява да я четем като външен или вътрешен обзор на събитията, добили формата на живи притчи.

Преди да се случи това, Авраам, вече се запознал задълбочено със съвременните нему религии, стига до извода, че съществува само един невидим жив Бог. И след като бива посветен към собственото му убеждение, той се присъединява и към колективното знание.

Във времето преди Христа, обменът на обективни знания сред мъдри мъже от различни народи и традиции е бил по-често срещано явление, отколкото се смята за възприето днес. Интелигентните люде се събирали, за да обменят идеи, докато сънародниците им били заети с конфликти заради търговски или политически интереси.

Евреите, макар смятани за подчертано изолиран народ, не правят изключение, поне що се отнася за необременените от предразсъдъци мислители. Въвеждането на нови идеи и преформулирането на старите е също отличителна черта за кабалистичните школи.

Някои историци твърдят, че първите съчинения, свързани с кабала, се появяват през втори век преди новата ера. По време на Ренесанса, кабала и Дървото на живота придобиват голяма популярност. Основните елементи, които дървото включва са: дух, аз, душа, его, тяло, практика, любов, вдъхновение, съзерцание, дисциплина, учение, божественост.

„Ние сме това, което правим всеки ден – съвършенството не е действие, а навик.“

Представете си, че карате ски по някоя от любимите си писти. Покрай вас снежният прах се вдига във въздуха като фин и чист бял пясък. Условията са перфектни. Цялото ви внимание е погълнато от стремглавото спускане по склона. Знаете точно какво движение да направите във всеки момент. Няма минало, нито бъдеще – само настояще. Усещате снега, ските, тялото, съзнанието си. Сливате се с тях в една единствена същност. Потопили сте се напълно в преживяването, без да мислите или да се разсейвате с други неща. Егото ви се размива и вие ставате част от това, което правите.

Този тип преживяване е описано от Брус Лий в известната сентенция: „Изпразни ума си, бъди безформен като вода. Бъди вода, приятелю.“
Всички сме усещали как губим представа за времето, когато се оставим да бъдем погълнати от приятна за нас дейност. Започваме да готвим и преди да се усетим, вече са минали часове. Започваме да четем роман следобед и забравяме за житейските си грижи, докато не забележим залеза на слънцето и не си дадем сметка, че още не сме вечеряли. Караме сърф и не знаем колко часове сме се наслаждавали на вълните чак до следващия ден, когато усетим мускулната треска.

Но може да ни се случи и обратното. Ако извършваме някаква задача без желание, всяка минута ни се струва безкрайна и не преставаме да си гледаме часовника. Както е казал Айнщайн „Когато мъж разговаря с красиво момиче в продължение на час, му се струва, че е минала секунда. Но ако седне на гореща печка, секундата му изглежда като час. Това е относителността.“

Факт е, че е възможно друг човек да се наслаждава на същата тази дейност, която ние искаме да приключим колкото може по-бързо. Кое е онова, заради което ни харесва да правим нещо и му се наслаждаваме до такава степен, че забравяме всяка житейска грижа? Кои са моментите, в които ние хората сме най-щастливи?

Нарича се състоянието на сливане или поток. Удоволствието, насладата, съзидателността и пълното потапяне в живота. За целта е необходимо да увеличим времето, което посвещаваме на занимания, помагащи ни да изпадаме в състояние на сливане, вместо да се оставяме по течението и да избираме изживявания, даващи ни моментно удоволствие от типа на прекомерно ядене, злоупотреба с наркотици и алкохол или тъпчене с шоколад пред телевизора.

Потокът е състоянието, в което хората изпадат, когато са погълнати от някаква дейност и нищо друго няма значение. Преживяването само по себе си е толкова приятно, че те продължават да го търсят, дори ако се налага да жертват други аспекти на живота си само заради тази дейност.

Не само творческите професии, изискващи голяма концентрация, пораждат способността за сливане. Повечето атлети, шахматистите и инженерите могат да прекарат голяма част от своето време в дейности, които ги карат да изпадат в състояние на сливане.

Попадайки в потока, ние сме концентрирани в една съвсем конкретна дейност, без да се разсейваме с нищо друго. Съзнанието ни е „подредено“. Обратното се случва, когато се опитваме да направим нещо, а вниманието ни се отвлича от нещо друго.

Седем условия за навлизане в състояние на поток:

1. Да знаем какво правим
2. Да знаем как да го правим
3. Да знаем колко добре го правим
4. Да знаем на къде отиваме
5. Да избираме амбициозни предизвикателства
6. Да използваме най-добрите си лични ресурси
7. Да се освободим от разсейващите обстоятелства