Петър Стоилов

Колко пъти ви се е случвало като сте били малки да чувате някоя песен на друг език. Английски на пример. И въпреки че всички през 90-те учихме английски език, винаги се случваше така, че не можем да чуем някоя дума, израз или цял куплет правилно. Е после се получаваше много смешно като разберяхме какво всъщност се е пее и като си дадяхме сметка какво всъщност ние сме пеели.

Това днешните младежи няма как да разберат, защото има Интернет и всичките му удобства, които ти позволяват съвсем бързичко да потърсиш текста на песента, да го намериш и да пееш съвсем уверено реалните текстове.

Завидяхте ли сега на днешната младеж?

В момента, в който написах това изречение и се почувствах като стар дядо, който с мъка си спомня за годините на своето детство и съзряване. Но в интерес на истината това си беше и доста забавно.Защото понякога се усещам какво всъщност съм пял и… е, обичам да казвам, че изпълнителят не си знае текста.

Нататък е лесно – чувството за самоирония работи в огромна степен. Защо е така ли? Защото е много важно да гледате на себе си просто като една прашинка в пространството, която ще бъде поета от вятъра и отнесена някъде…

А какво са тук едни текстове, пети погрешен начин?
Стана ли ви ясно за какво всъщност пиша? Ако не – пишете ни в коментар, с удоволствие ще ви го разясня 😉

Замисляйки се, хората прекарваме много повече време на работното си място, заедно с колегите си, отколкото с близките ни хора и приятелите ни. Ето защо е много важно, когато сме на работа, да успеем да намерим общ език с хората около нас, така че да прекарваме времето си приятно и ползотворно.

Когато си в една отровна среда и хората покрай теб гледат само как да ти спънат работата, защото… ами просто защото са лоши, това означава, че мястото ти не е там. Защото рано или късно ще трябва да влезеш в този порочна и група групова динамика. Твърдиш, че няма да го направиш ли? Невъзможно е. Защо ще попиташ. Защото човешкото същество е направено да оцелява. За да оцелееш в една подобна среда ти трябва да станеш като хората в нея. Може да не загубиш толкова много от себе си, следвайки личните си морални ценности, но все пак единицата трудно успява да наложи сам мнението си.

Можеш да бъдеш аутсайдер и всички да се опитват да те прецакат, или да играеш играта, опитвайки се възможно най-малко да загубиш от себе си. Но при първата възможност ще се изпариш и ще забравиш дори, че си бил част от подобно нещо.

Когато колективът е сплотен и времето, прекарано с тях е ползотворно и креативно, със сигурност човек се чувства много по-добре. На първо място, защото си е свършил добре работата и чувства удовлетворение за това, от друга защото чисто емоционалните му потребности от сплотяване и част от дадена общност са задоволени.

А вие имали ли сте моменти, в които сте се чувствали не на място сред своите колеги?

Разкажете ни за опита си!