Петър Стоилов

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?

Имам страхотна идея! Следващия път, когато се отправите към нова или по-далечна дестинация, предварително проучете кога и какви концерти ще се правят там. И като казвам да проучите, имам предвид не само големите концерти, които се организират на стадионите и концертните зали, но също така малки заведения и барове. Понякога на подобни по-закътани места гостуват местни групи, които са познати на жителите на съответния град, но самите музиканти рядко имат участия на други места. Това не означава, че са лоши изпълнители – може би в свободното си време се занимават с нещо друго и нямат възможност за ежеседмични извънградски мероприятия.

Аз лично на няколко пъти, когато съм посещавал Пловдив и София, случайно съм попадал на непознати за мен групи, които обаче са ми допадали по звучене. Посещавал съм даден клуб, като знам, че еди-кой-си ще гостува, но без името му да поражда каквито и да било асоциации у мен. Много често след това съм излизал от клуба впечатлен и доволен от видяното.

Ето защо ви препоръчвам, ако скоро ви се очертава пътуване до тези два града или до Варна, Бургас, Велико Търново или където и да е другаде, просто прочетете тук-там по нещо и се информирайте. Достатъчно събития се организират и във фейсбук, така че да черпите вдъхновение и оттам. Можете да поискате и съвет от приятел, ако имате такъв.

Планувайте си вечерта в някое заведение, защото така хем ще имате възможност да чуете нещо ново, хем през деня ще се насладите на туристическата си обиколка, или каквото там сте си наумили. Комбинацията от двете е много приятна, ще видите.

Да знаете също, че всичко казано дотук важи дори да не сте на екскурзия, а на командировка. Като се замисля, тогава важи дори с по-голяма степен, защо денят ви така или иначе ще е зает, а вечерите спокойни. При подобни обстоятелства лесно можете да ги запълните с нещо качествено, а когато се върнете и ви попитат „Как мина командировката?“, няма да разказвате само и единствено за работа. Ще имате лични впечатление от нещо по-разнообразно, които да споделите. На мен ми изглежда като добър план, а на вас?

Преди няколко дни с моите приятели бяхме на почивка в най-слънчевия планински курорт на България – Пампорово. Бяхме си резервирали тези почивни дни отдавна и само се надявахме да уцелим хубаво време, че октомври е доста капризен месец. Преди почивката предварително прегледахме няколко туристически сайта на хотели в Пампорово. В първите, в които попаднахме, имаше страшно много предложения за хотели в Пампорово и ние си направихме резервация в тризвездния хотел Снежанка. За наше щастие попаднахме на много добър промоционален пакет, а хотелът, който си избрахме, предлагаше много екстри и развлечения спрямо други хотели в Пампорово от тази категория виж тук.

И така… дойде време за пътуване! Стегнахме багажа и потеглихме с моя автомобил. Тръгнахме рано сутринта (слънцето още не беше изгряло!), че да сме там по обяд. По маршрута Варна-Пампорово пътувахме малко повече от 5 часа, но успяхме да пристигнем по обед. Веднага, щом минахме заветната табела, видях едно градче, което бе напълно променено в сравнение с това, което помня от последната си визита. Пампорово бе застроено с  много хотели, а наоколо сякаш се стичаха тълпи от туристи. При настаняването ни в хотела бяхме любезно и приятно изненадани от персонала на хотела. Стаите ни се оказаха много хубави и уютни, с южно изложение и със самостоятелен санитарен възел, LCD телевизор с кабелна телевизия и безжичен интернет достъп. Настанихме се спокойно и след това се отдадохме на несравнимо спокойствие и релакс в спа центъра на хотела. Дори аз се подложих на няколко (или бяха всички възможни!?) СПА процедури, предлагани от хотела – парна баня, сауна и масажи. Така времето неусетно мина в релакс и дойде момент за вечеря. В интернет разгледахме какво има в района около нас и попаднахме на резервация.ком. Въпреки примамливите предложения обаче за тази вечер решихме да похапнем в ресторанта на хотел Снежанка. Ресторантът ни предложи богато меню с традиционни родопски специалитети. Нямаше как де не опитаме родопския пататник, любимото ястие на редица родопчани. Също така поръчахме саздърма, опитахме някои рибни специалитети на заведението и ароматни български вина. В сладки приказки с компанията денят мина толкова неусетно…

На следващата сутрин пак закусихме в ресторанта с още традиционни родопски специалитети – марудници и родопски баници с натурален сок. Свежи и бодри се запътихме да видим пистите на курорта, които скоро ще имат възможност да предложат много добри условия за практикуване на зимни спортове в планината като – ски, ски бягане и каране на сноуборд. Сигурен съм, че тогава курортът е още по-впечатляващ и красив! Ние обаче се задоволихме с една по-дълга разходка из планинските пътеки в района. Насладихме се на природата и след това с удоволствие седнахме да хапнем в друг ресторант. Погледнах картата на смартфона си за информация къде се намираме в момента и какво има около нас. Попътно към хотела най-близко бе Ресторант Чановете. Избрахме него и мога да ви кажа, че кухнята в ресторанта ни предложи изобилие от традиционни български специалитети с продукти от фермата на заведението. Нямаше как да не опитаме пърленките, агнешкото чеверме и станимашките сърмички, които особено добре вървяха с прочутия асеновградски мавруд. А за десерт пробвахме печена тиква с мед и орехи, както и домашно приготвена торта. В автентична уютна родопска обстановка и в сладки приказки и шеги мина и този прекрасен ден, изпълнен с много хубави моменти и спомени. Така продължихме до вечерта.

На следващия ден за жалост трябваше да напуснем хотела и да се прибираме у дома. Направо не ми се искаше да си тръгвам от този прекрасен зимен курорт. Дълго време ще пазя спомена за това незабравимо пътуване до Пампорово.

Не можах да издържа на изкушението да ви споделя това видео. Много ми хареса всяка секунда от него – не само гледките от родината ни, но също и музиката. Двата основни компонента на клипчето си пасват идеално и по мое мнение се е получило нещо наистина добро, което си заслужава да се види.

Показани са места и събития, някои от тях комерсиални – други не. При това има кадри от цялата ни страна, а не само от София, Витоша или Черноморието. Аз съм почти убеден, че хижата, която се вижда на 2:48 е Амбарица от северната страна на Стара планина, а по-нататък във видеото име кадри от Фестивала на боровинките, който се проведе там за втори път тази година. Вие кои места в България разпознавате? Може би виждате Рилския манастир и водопад Райското  пръскало? Какво още 🙂

Знаете ли коя е Таря Туренен? Оперната певица вероятно ви е позната като бившата вокалистка на симфоник метъл бандада Nightwish. Вече минаха няколко години, откакто групата им се разпадна и оттогава Таря има няколко успешно реализирани соло албума. Сред любимите ми нейни парчета са I Walk Alone, Die Alive и What Lies Beneath. Те са сред първите й самостоятелни проекти, но са наистина добри, така че препоръчвам ви да ги чуете 😉

Сега да преминем по същество. Таря Туренен ще изнесе предколеден концерт у нас тази година. Датата е 18 декември, а мястото – зала „България“ в София. Концертът ще носи името на последния проект на певицата – Ave Maria. Това е името на най-новия й солов албум с класическа музика и включва няколко интерпретации на известната молитва. Сигурен съм, че ще е много въздействащо да се чуе на живот дори да не харесвате такъв тип музика по принцип. Все пак Таря е сред най-добрите оперни певици на нашето време и има уникалната способност да прави с гласи си… ами всичко, което поиска. Тези, които са посещавали техни концерти до сега, знаят за какво говоря 😉

Новината за предстоящия концерт на Таря Турунен е буквално от преди 2-3 дни, така че побързайте, ако искате да си запазите билет с хубаво място. И една последна вметка – на сцената ще видим и един от бившите музиканти на Apocaliptica, а именно Макс Лиля. Както можем да очакваме, той ще свири на чело и съм убеден, че също ще си струва да се види и чуе 😉

Един въпрос ме мъчи днес и все още съм в търсене на неговия отговор: Защо жените гледат толкова кулинарни предавания…

Аз лично не виждам нищо кой знае колко интересно в този вид ТВ продукции. Колкото пъти съм се заглеждал, готвачите винаги използват разни странни съставки, които или не съм чувал въобще, или не съм използвал. Да не говорим за онези странни чери домати, които ги намират в оранжеви и лилави цветови! Ами, твърде ми е странно на мен… И откъде, ако може да попитам, се предполага, че ще мога да взема по една червена, зелена и жълта чушка. Аз ги купувам все едноцветни и не мисля, че това е повод за притеснение. Ами онези странни шушулки с ванилия и клечките канела? Ами многото и различни тигани и тенджери, печки, фурни и всичко, което използват? Не, съжалявам, непосилно ми е да го възприема като нещо нормално.

Та, скъпи дами, много ще съм ви благодарен, ако някоя от вас ми сподели защо с часове наред гледате как някой готви на телевизора пред вас. Кое ви е толкова интересно?

Ако търсите нова рецепта, която да изпробвате, потърсете такава в интернет. Там има предостатъчно предложения. Четат се за по 2-3 минути и не е нужно да седите половин час пред телевизора, за да видите как се приготвя това или онова. Освен това ми се струва, че именно онлайн рецептите са някак си по-лесни за приготвяне и не толкова претенциозни. Но това, разбира се, е лично мнение…

Въпросът ми обаче остава: кое е толкова интересното на кулинарните предавания…