Ако ми следите писането редовно, сигурно ще се сетите, че това не е първата ми статия, посветена на песенния конкурс Евровизия. И сигурно ще забележите промяната в позицията – тогава заглавието ми беше За Евровизия песимистично, ще кажете какво се е променило, че сега е оптимистично. Само преди да обясня, ще кажа, че тези дни попаднах на едно парче на група, за която вече съм писал, която е тясно свързана пък с един световно известен музикант и творец, популяризатор на автентичната балканска музика в съвременни аранжименти – Емир Кустурица. Ще се сетите, че групата е Биело Дугме. Та тогава, като чух тази песен, ще ви дам линк към нея, се зачудих, защо му е на човек, ако ще и да е роден на Балканите, да слуша чалга. Не казвам, че всеки трябва да слуша и автентичен фолклор – не всеки го харесва, пък и всяко време си носи собствен ритъм и аранжимент. Но чалгата, като текст и ритъм, сравнена с една талантлива модерна обработка на автентичния музикален фолклор, просто няма никакъв шанс – поне при хора с елементарна музикална култура. Няма да обяснявам повече за тази песен – като я чуете, ще разберете какво съм имал предвид. А сега да обясня защо вече оптимистично за Евровизия. Ами защото тази година май отново ще се опитаме да пробием с модерна обработка и визия на автентични музикални ритми – пак представени от Елица и Стунджи. Звучи обнадеждаващо – не мислите ли. И за нашето участие и за качеството на самия конкурс, който, както вече съм споменавал, в последните години започна да става много стерилен и ялов.
Related Posts
