Петър Стоилов

Няма как да сте стартирали 2022 и да не сте си поставили поне една цел, която искате да постигнете. Може този процес да не се е случил точно в 00:00 часа, но съм сигурен, че все пак сте се замисляли. Ала едно е да имаш желание и стремеж, а съвсем друго е да го изпълниш и постигнеш. Затова днес в блога прочетете точно това – как да спазим новогодишните си обещания.

Изходната ви точка винаги трябва да е какво и как искате. Преценете добре възможностите си и времето, с което разполагате. Не искайте невъзможни неща, защото накрая ще сте супер разочаровани. Нека бъде нещо постижимо, което изисква усилия от ваша страна. Все пак трябва да сте мотивирани и догодина да си поставите нова цел, която да изпълните и да се чувствате удовлетворени.

Следващо важно условие е да проявите характер. Това означава да не се отказвате, когато е станало трудно. Напротив, точно тогава трябва да настъпите газта и да дадете максимално много от себе си. В такива моменти дори да не се получат нещата, то поне ще изпитате чувство на отдаденост, както се казва – съвестта ви ще бъде чиста и спокойна.

Финалът трябва да е в равносметката. Да, може да не сте достигнали целта си, но може и да ви е отвела по много други пътища. Самото пътуване, усилията, които сте положили, уроците, които сте научили, те са много по-ценни. Затова в края на годината може да направите кратък мислен анализ на пътя си и да изведете изводите за следващите 12 месеца. И така да си поставите ново новогодишно обещание.

Завършвам и с мотивацията, че изпълнението на поставеното е винаги свързано със силата на личността. Така че пуснете вашата в действие и се насладете на живота, който ви очаква. Без значение дали сте го планирали, или не.

Няма как да сте стартирали 2022 и да не сте си поставили поне една цел, която искате да постигнете. Може този процес да не се е случил точно в 00:00 часа, но съм сигурен, че все пак сте се замисляли. Ала едно е да имаш желание и стремеж, а съвсем друго е да го изпълниш и постигнеш. Затова днес в блога прочетете точно това – как да спазим новогодишните си обещания.

Изходната ви точка винаги трябва да е какво и как искате. Преценете добре възможностите си и времето, с което разполагате. Не искайте невъзможни неща, защото накрая ще сте супер разочаровани. Нека бъде нещо постижимо, което изисква усилия от ваша страна. Все пак трябва да сте мотивирани и догодина да си поставите нова цел, която да изпълните и да се чувствате удовлетворени.

Следващо важно условие е да проявите характер. Това означава да не се отказвате, когато е станало трудно. Напротив, точно тогава трябва да настъпите газта и да дадете максимално много от себе си. В такива моменти дори да не се получат нещата, то поне ще изпитате чувство на отдаденост, както се казва – съвестта ви ще бъде чиста и спокойна.

Финалът трябва да е в равносметката. Да, може да не сте достигнали целта си, но може и да ви е отвела по много други пътища. Самото пътуване, усилията, които сте положили, уроците, които сте научили, те са много по-ценни. Затова в края на годината може да направите кратък мислен анализ на пътя си и да изведете изводите за следващите 12 месеца. И така да си поставите ново новогодишно обещание.

Завършвам и с мотивацията, че изпълнението на поставеното е винаги свързано със силата на личността. Така че пуснете вашата в действие и се насладете на живота, който ви очаква. Без значение дали сте го планирали, или не.

Високите хонорари, особено на първокласните певци, винаги са били трън в очите на част от обикновените хора. Много от тях не могат да си обяснят защо пък някой, когото просто природата е дарила с някакъв талант, трябва да бъде толкова високо заплатен. В тая връзка се сетих за един статус на мой приятел във фейсбук тия дни, в които той по друг повод разказва за разиграла се преди много години случка със световноизвестният български тенор Калуди Калудов. Та отива той по времето на соца в едно предприятие да изнесе концерт и след концерта минава през счетоводителя да си прибере хонорара. Счетоводителят го погледнал учудено и му казал 500 лева за едно пеене?! Калуди Калудов извисил мощно глас в тясната стая на счетоводителя и му казал: когато може да направиш това, тогава ще ми държиш сметка колко пари получавам. Разказвам този случай, за да илюстрирам твърдото си убеждение, че повечето хора не си дават сметка колко усилия и лишения изисква развитието и поддържането на един талант, мислят си, че нещо, дадено веднъж завинаги от горния, и след това само печелиш високи хонорари. Не, зад всяка изпята нота на сцената стоят часове къртовска работа – по текста, по музиката, по изпълнението, по сценичното поведение, режим за запазване на гласа и много, много подобни усилия. Тъй че ще е добре, когато хората смятат високите хонорари на изпълнителите и ги определят като несправедливи, да сложат на другата везна на кантари и съпътстващите усилия. И тогава да правят крайни изводи и заключения.