Който не е пил с приятели на гръцка музика и не е чел „Алексис Зорбас“(Зорба Гъркът) на Никос Казандзакис, малко е живял. Най-веселите ми спомени през ’90-те са свързани точно с кръчмарски изяви по морето на фона на Василис Карас. Тогава се случваха цели чудеса – между четвърта и пета ракия придобивах и увереността, и…