Днес ще ви запозная с една много любима моя певица, родена в африканската островна държава Кабо Верде, певица, която си отиде наскоро, но горчиво-сладостният й глас още гали – Сезария Евора. Наричаха я Босонагата дива заради традицията на Сезария Евора, даже и на най-лъскавите световни сцени, да излиза винаги боса – като символична почит и солидарност към бедността, в която са живели дълги години и все още продължават да живеят сънародниците й от родния остров Кабо Верде. Песните й носят тъжния привкус на нерадостната съдба на родината й – робството, бедността, културната изолация. На външен вид тя, даже и в младежките си години, не е приличала на ангел, запееше ли обаче, извисяваше ангелски глас. Божественият й глас,често сравняван с фино настроен музикален инструмент, както й интересният й стил на пеене – сложна смесица от португалското фадо, бразилската нова, традиционния репертоар на странстващи музиканти от Западна Африка и носталгичните песни на английските моряци – бързо я правят световна кралица на етническата музика. На родния й остров Кабо Верде тази сложна музикална смесица се нарича morna, което се превежда от португалски като плач (в английски вариант mourn означава оплакват, тъгуват). Класическата морна са португало-креолските балади за изгубената родина, отхвърлената любов, човешката мъка и страдание, неизменно в минорна тоналност. Морна много прилича на блус и затова успява да предаде в музика човешкото страдание – така певицата описва сложната смесица на музиката, която изпълнява на родното си креолско наречие – друго така и не овладява до края на живота си.
Related Posts
