По празниците всеки от вас е бил поне на един-два новогодишни купона – с колеги, с приятели. Обикновено сценарият е такъв – първо празненство в ресторант, което протича по-кротко и обикновено с музикален съпровод от евъргрийни, понякога и български хора, и втори етап – посещение на бар. За първия етап от празненството обикновено спорове няма, всеки слуша, каквото пусне диджеят. За втората част обаче всеки започва да се опитва да наложи собствения си музикален вкус – любителите на по-спокойната обстановка и класически изпълнения настояват празненството да продължи в пиано бар; любителите на съвременната поп музика – настояват това да се случи в някоя модна дискотека; а любителите на попфолка, или така наречената чалга, искат да се поразкършат до зори и да похвърлят салфетки в някой чалга клуб. Може би ще ви изненадам с днешната си позиция, защото винаги съм се обявявал срещу чалга културата и ценностите, които тя налага сред младите хора. Но днес думата ми е за друго – и то е, че музиката не трябва да става повод за крамоли и спорове, а за празнуване. Много по-важно е това, с кого празнуваш, дали ти е приятно с него, отколкото дали музиката, която слушате, е твоята музика. Когато има добро настроение и си заобиколен с приятни хора, даже и най-нелюбимата музика може да звучи приятно и приемливо. Така че нека музиката на коледните и новогодишните тържества не ни разединява, а да ни кара да научаваме повече един за друг, за музикалните си вкусове. И да ни прави по-толерантни към предпочитанията на другите.
Related Posts
