Вчера, както си ровех в youtube, съвсем случайно, а може би не толкова случайно, попаднах на една песен на Пламен Ставрев “Лятото”. Прекрасна песен, прекрасен текст, прекрасен клип, прекрасно изпълнение на Пламен Ставрев, който за съжаление рано напусна тоя свят. И дали защото песента наистина е много красива, дали защото текстът и музиката носят една много силна метафора за житейски отминаващото си лято и бързо идващата есен, дали защото и астрономическото вече си отиде, но освен че ме разчувства, тази песен ми даде повод за днешния материал. Накара ме да се замисля защо морето и по-специално Бургас дава и в музиката, и в поезията такива забележителни творци. Ще се опитам да изредя някои от най-именитите, но с предварителната уговорка, че сигурно ще пропусна много – Ева и Гого от “Тоника”, Тони Димитрова, Пламен Ставрев, различните формации на Стефан Диомов, от поетите – Петя Дубарова, Недялко Йорданов, Христо Фотев, Ваньо Вълчев… Да продължавам ли. Не е случайно това струпване на таланти в тоя район, има някаква енергия там очевидно, която генерира таланти. Мисля си, може да е от романтиката, тайнството и силата, която носи морето. Ама то морски брегове има и в много други градове. Явно е нещо различно, нещо,което бургазлии носят в паметта на клетките си, дошло много от далечни времена, творческа енергия, трупана с години и предавана от поколение на поколение. Но и да го мислим, няма смисъл. Хубавите песни и неповторимата поезия, родени в Бургас и от хора, родени в Бургас, са неоспорим факт. И нека сега да съпреживеем наистина изключителната песен на Пламен Ставрев „Лятото”.
Related Posts
