«

»

May
27

Рей Манзарек

manzarek“Доорс” е една от любимите ми групи от не толкова близкото музикално минало и няма как да не го знаете, защото поне няколко пъти съм писал и за нея, а и за легендарния й основател, основна фигура, текстописец и вокалист – Джим Морисън. Поводът да реша днес пак да се върна към  тази велика банда е не особено приятен – преди дни световните агенции съобщиха за смъртта на друга знакова фигура от “Доорс”, също един от “виновниците” за хубавите песни, които много отдавна са в най-величавата част на световната музикалната история, Рей Манзарек – легендарния клавирист. Затова днес реших в знак на почит да напиша няколко реда за това, кой е той. Син на емигранти от Полша, пленен от красотата на музиката още от малък и още тогава направил първите си стъпки на сцената с братята си, той, така да се каже, е готов за съдбовната си среща с Морисън в началото на 60-те години в Калифорнийския универститет. Всъщност срещата е не точно между двамата, а между две мощни енергии – на великите стихове на Джим и оригиналните музикантски идеи на пианиста. А сблъсъците на талант винаги раждат велико изкуство, така се случва и при тях.  Само за няколко години работа, до смъртта на Джим през 1971 г., сътрудничеството между тях буквално създава класика. След края на легендарния си певец, групата пуска само два албума, като в някои от песните Манзарек изпълнява вокалите. Поради постоянно намаляватащата популяност обаче музикантите решават да се разделят. През 1976 г. Рей се присъединява към формацията Nite City, която пуска само два албума и се разпада. В началото на 80-те той решава да се пробва в киното и изиграва епизодична роля на търговец на оръжия в криминална комедия “Сделката на века” на режисьора Уйлям Фридкин. Малко след това започва да реализира музикален проект – рок операта  по класиката “Кармина Бурана” – не особено приет от критиката, която определя продукта като доста претенциозен. През 1990 г. помага на режисьора Оливър Стоун в работата му по филма “The Doors”. А в следващите години работи последователно с музикантите Дерил Рид, Рой Роджърсън, Роби Кригер, с които издават и съвместни албуми – не особено успешни. В което няма нищо учудващо, защото и в музиката, и в изкуството като цяло мощните творчески сблъсъци се случват само по веднъж, за някои даже никога.

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>