Преди няколко дни с моите приятели бяхме на почивка в най-слънчевия планински курорт на България – Пампорово. Бяхме си резервирали тези почивни дни отдавна и само се надявахме да уцелим хубаво време, че октомври е доста капризен месец. Преди почивката предварително прегледахме няколко туристически сайта на хотели в Пампорово. В първите, в които попаднахме, имаше страшно много предложения за хотели в Пампорово и ние си направихме резервация в тризвездния хотел Снежанка. За наше щастие попаднахме на много добър промоционален пакет, а хотелът, който си избрахме, предлагаше много екстри и развлечения спрямо други хотели в Пампорово от тази категория виж тук.
И така… дойде време за пътуване! Стегнахме багажа и потеглихме с моя автомобил. Тръгнахме рано сутринта (слънцето още не беше изгряло!), че да сме там по обяд. По маршрута Варна-Пампорово пътувахме малко повече от 5 часа, но успяхме да пристигнем по обед. Веднага, щом минахме заветната табела, видях едно градче, което бе напълно променено в сравнение с това, което помня от последната си визита. Пампорово бе застроено с много хотели, а наоколо сякаш се стичаха тълпи от туристи. При настаняването ни в хотела бяхме любезно и приятно изненадани от персонала на хотела. Стаите ни се оказаха много хубави и уютни, с южно изложение и със самостоятелен санитарен възел, LCD телевизор с кабелна телевизия и безжичен интернет достъп. Настанихме се спокойно и след това се отдадохме на несравнимо спокойствие и релакс в спа центъра на хотела. Дори аз се подложих на няколко (или бяха всички възможни!?) СПА процедури, предлагани от хотела – парна баня, сауна и масажи. Така времето неусетно мина в релакс и дойде момент за вечеря. В интернет разгледахме какво има в района около нас и попаднахме на резервация.ком. Въпреки примамливите предложения обаче за тази вечер решихме да похапнем в ресторанта на хотел Снежанка. Ресторантът ни предложи богато меню с традиционни родопски специалитети. Нямаше как де не опитаме родопския пататник, любимото ястие на редица родопчани. Също така поръчахме саздърма, опитахме някои рибни специалитети на заведението и ароматни български вина. В сладки приказки с компанията денят мина толкова неусетно…
На следващата сутрин пак закусихме в ресторанта с още традиционни родопски специалитети – марудници и родопски баници с натурален сок. Свежи и бодри се запътихме да видим пистите на курорта, които скоро ще имат възможност да предложат много добри условия за практикуване на зимни спортове в планината като – ски, ски бягане и каране на сноуборд. Сигурен съм, че тогава курортът е още по-впечатляващ и красив! Ние обаче се задоволихме с една по-дълга разходка из планинските пътеки в района. Насладихме се на природата и след това с удоволствие седнахме да хапнем в друг ресторант. Погледнах картата на смартфона си за информация къде се намираме в момента и какво има около нас. Попътно към хотела най-близко бе Ресторант Чановете. Избрахме него и мога да ви кажа, че кухнята в ресторанта ни предложи изобилие от традиционни български специалитети с продукти от фермата на заведението. Нямаше как да не опитаме пърленките, агнешкото чеверме и станимашките сърмички, които особено добре вървяха с прочутия асеновградски мавруд. А за десерт пробвахме печена тиква с мед и орехи, както и домашно приготвена торта. В автентична уютна родопска обстановка и в сладки приказки и шеги мина и този прекрасен ден, изпълнен с много хубави моменти и спомени. Така продължихме до вечерта.
На следващия ден за жалост трябваше да напуснем хотела и да се прибираме у дома. Направо не ми се искаше да си тръгвам от този прекрасен зимен курорт. Дълго време ще пазя спомена за това незабравимо пътуване до Пампорово.
