«

»

Jul
31

Божествената Мария Калас

Порази ме вчера снимка, на която попаднах в мрежата – великата оперна прима Мария Калас и световноизвестния италиански режисьор Пиер Паоло Пазолини. Черно-бяла, но заредена с енергия – енергията на таланта и изключителността. За неизкушените от оперното изкуство Мария Калас е една от водещите оперни певици на миналия век, станала легенда приживе. Казват, че до каквото се е докоснела с необикновенния си талант, го е превръщала в нов и неочакван свят. Мария Калас е родена в Ню Йорк 1923 г. в семейството на гръцки емигранти, но когато решава да овладее тайните на оперното изкуство, се връща в Гърция и залага на професионализма на атинската оперна школа. В Атина е и дебютът на Мария Калас – изпълнява партията на Тоска в едноименната опера на Пучини. Но истински светът я открива на 2 август 1947 г. , когато никому неизвестната 24-годишна певица се появява на сцената на Арена ди Верона, най-големия в света оперен театър под открито небе, и пленява завинаги ценителите с гласа си и с необикновения си артистизъм. Според специалистите в гласа на Калас се заключава гениална неправилност. В средните регистри при нея се чува особен приглушен тембър. С годините обаче тя успява да превърне този свой недостатък в достойнство и с това увеличава изпълнителската си оригиналност. В продължение на 17 години Калас пее практически, без да се жали. Изпълнява около 40 партии, излизала е на сцената над 600 пъти. В краката й е публиката на най-големите световни оперни сцени – Ла Скала, Ковън Гардън, Чикагската опера, Метрополитен опера. В началото на седемдесетте и в края на кариерата й, когато гласът й вече не е толкова блестящ, но залите – все така пълни, музикалната критика не пропуска да я жегне, че публиката идва не заради пеенето й, а заради легендата Мария Калас. Може и да са били прави критиците, но знаят ли как се става легенда?!

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>