«

»

Jul
07

Благодарение на Васил Лазаров се научих да готвя

Знаете ли кой е Васил Лазаров? Не, той няма собствено предаване по 24kitchen, не е известен кулинар и едва ли има най-малка представа кой съм аз.

Васил Лазаров всъщност е собственик на фирма Вивекта БГ ЕООД, която се занимава с внос и дистрибуция на едро на различни хранителни продукти у нас. Предлагат първокласно свинско месо от Дания, за чието съществуване до скоро не знаех. Става дума за Даниш Краун, най-големият производител на свинско в Европа и най-голям износител за света. Ако го изберете, определено няма да сбъркате.

Нека ви споделя обаче как се запознах с този продукт…

Оказа се така, че за цяла седмица останах сам у дома. Жена ми отиде на море с приятелка, докато аз не можах да си взема плануваната отпуска. По принцип възнамерявахме да заминем заедно, но уви… Останах си вкъщи с полупразен хладилник и телефон, на който постоянно получавах морски селфита.

Първия ден хапнах каквото намерих.

Втория ден си отворих консерва.

Третия ден ядох салата с чипс.

Четвъртия си поръчах храна за вкъщи (което ми излезе малко солено за портфейла).

На петия ден обаче реших, че е крайно време да си сготвя нещо. И точно така се запознах със свинското месо на Даниш Краун, което достига у нас благодарение на Васил Лазаров. Когато се озовах пред хладилната витрини в магазина, не знаех какво да избера. Чудих се доста дълго време, докато накрая една жена пред мен взе свински стек с марка Даниш Краун. Казах си: щом тя избира това месо, нека да го пробвам и аз.

Предварително бях намерил рецепта от Интернет, на чиято снимка сготвеното месо изглеждаше много вкусно и апетитно. Купих си всичко необходимо и когато се върнах вкъщи, запретнах ръкави. Начуках пържолите хубаво, овкусих ги с микс подправки и ги оставих да починат 30 мин. През това време си нарязах вкусна салата и сложих кенче бира във фризера, за да се охлади хубаво.

Накрая сготвих пържолите по следния начин. Избрах тиган, в който съм виждал жена ми да готви. Нагорещих олио в него и на много силен огън сложих месото да се запържи, за да хване хрупкава коричка. После намалих температурата, за да се досготви в средата.

Не знам дали проработи късметът на начинаещия или ми е липсвал вкусът на домашно приготвена храна, но месото беше станало много вкусно и крехко.

Когато жена ми се прибра у дома, също й приготвих от новия ми специалитет. Остана очарована и ме попита откъде съм купил това вкусно ястие. Не вярваше, че аз сам съм го приготвил. Е, със сигурност производителите на Даниш Краун имат заслуга за кулинарния ми успех, но мисля, че и аз заслужавам доза овации.

Когато самотната ми седмица приключи, най-накрая и аз успях да си взема пет дни почивка. Нямах търпение с жена ми да заминем някъде и някой друг да готви за мен (въпреки че очевидно и сам се справям доста добре).

Google+ Comments

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>