Днешният ми материал е посветен на една група, която от малко повече от година е в музикалната история. Група, която е илюстрация за това, как се създават съвременните музикални проекти и как понякога популярността е свързана повече с неща, нямащи нищо общо с музиката. Макар че дуетът, за който става въпрос днес, успя да направи немалко хитове, да продаде доста албуми и да направи наистина големи концерти из целия свят. Говорим за петнайсетгодишните тогава Лена Катина и Юлия Волкова, или с други думи дует “Тату”, чието начало е поставено в самия край на 90-те години от сценариста на рекламни клипове Иван Шаповалов и композитора Александър Войтински. Те избират за дуета гей имидж, който е инспириран от филма на шведския кинорежисьор Лукас Мудисон “Покажи ми любовта”, който разказва за любовта между две ученички. Следва и първият голям пробив – в началото на 2000-ата година излиза хитът им “Я сошла с ума”, който ги изстрелва на върха на руските музикални класации само за няколко дни и ги задържа там няколко месеца – нещо, което не е никак лесно в богата на музикални таланти и явления страна като Русия. През 2001 г. руската компания, която продуцира двете момичета, подписва договор с руския отдел на “Юниверсъл мюзик”, според който групата трябва да издаде три албума. През май същата година вече е факт и първият – “200 по встречной” и видеоклип на една от песните “Нас не догонят”. Този албум поставя истински рекорди по продажби – около 2 милиона официални и двойно повече пиратски копия само за първата година. Същата година групата реализира и над 150 концерта в различни страни, между които и България. През 2004 на бял свят идва и вторият им албум, който обаче не може да се похвали с успеха на първия, което води и до логичният край на отношенията с “Юниверсъл мюзик”. Започва и пътят в обратна на славата посока. Така през 2011 г. дамският дует обявява края на своето съществуване – не безследно обаче. Предлагам ви да чуем изпълнението на “Я сошла с ума” при гостуването им в “Шоуто на Слави”.
May
12
Група Тату
May
05
Леонард Коен
Днес ще ви запозная с един знаменит певец на шансони и същевременно поет, който над 40 години шества по световните сцени. Неговият удивителен нисък и дълбок, проникновен глас, който като че ли не пее, а просто нашепва, не може да се обърка с никой друг – това е гласът на Леонард Коен. Коен е роден през 1934 г. в Монреал в семейство на канадски евреи. Издава първата си стихосбирка още докато е студен, следват и други поетични опити, които му носят сериозна популярност. Към средата на 60-те години обаче Леонард Коен стига до извода, че писателството няма да може да му осигури нужната финансова стабилност, и решава да стане кънтри певец. Заминава за Ню Йорк, където се запознава с кънтри певицата Джуди Колинз, която включва в албума си от 1966 г. две негови песни, бързо станали знаменити – “Сузана” и “Рагтайм”. След малко повече от година се появява и първият му самостоятелен албум, вписващ се напълно в жанра на широко разпространения през тези години фолк рок. Съдържанието на този албум обаче е твърде необичайно – в по-голямата си част песни с елегично и тъжно настроение, дълбоки и проникновени, изключително лични. Текстовете са с необичаен поетически заряд, а мелодиите – красиви. След още една година се появява и вторият му албум „Песни от стаята”, който окончателно му утвърждава репутацията на интересен и необичаен поет, композитор и певец. Репутация, която той успява да поддържа през дългите си години творческа кариера и до ден-днешен. Текспописец, композитор и изпълнител на песните на 14 албума, автор на много книги, продадени в милионни тиражи по цял свят, филмов режисьор, последовател на дзен-будизма, Леонард Коен е една наистина интересна личност на музикалния небосклон, с чието творчество си струва да се запознаете. Предлагам да чуем едно негово изпълнение.
Apr
27
Българска филмова музика
Харесвам старото българско кино, но какво е хубавото кино без качествена филмова музика. А една доста голяма част на музиката от старите български филми наистина можем да причислим към категорията музикална класика – през ония години това изкуство достигна височини, които трудно ще бъдат догонени в наши дни. Много от филмовите песни заживяха свой собствен живот извън филмите, за които са писани, и даже се радват на по-голямо творческо дълголетие от тях. Днес смятам да ви запозная с трима композитори, които, мисля, са най-талантливите създатели на филмова музика в България. На първо място в тази класация, при това съвсем неоспоримо, се нарежда Митко Щерев. С музиката, която написа за филма на Въло Радев “Осъдени души” и след това за “Адаптация”, той сe записа със златни букви в историята на българската филмова музика, макар това да е само една малка част от творчеството му за филми. Днес със сигурност има хора, които не са гледали филмите на Въло Радев, но едва ли има някой, който да не е чувал песента на Лили Иванова от филма “Осъдени души” “Кой ме смути със странен глас…” или пък песента от “Адаптация” “Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно..” На второ място в тази класация поставям Мария Нейкова и песента й от филма “Козият рог” “Двама”. Макар да са обвинявали Мария Нейкова, че е откраднала музикалните мотиви от грузинска песен, факт е, че песента “Двама” отдавна се е превърнала в музикална класика и самостойна, извън филма, единица. И на трето място в личната ми класация е Борис Димчев и песента му “Хора и улици” от филма “Момчето си отива”. А сега ви предлагам да чуем заедно песента от филма “Адаптация”
Apr
20
Горан Брегович
Днес ще ви запозная с един от любимите ми музиканти и композитори, изнасял нееднократно концерти в България през последните петнайсетина години. Става дума за сръбския музикант и композитор Горан Брегович. Той е доста популярен в страните от Източна Европа още от ранните си рокаджийски години, когато е част от сръбската група “Биело Дугме”. Истинската слава обаче го настига доста по-късно, когато вече е попреминал 40-те години, с музиката, която той написва за филма на Емир Кустурица “Аризонска мечта”. По всички световни радиостанции зазвучава песента на Брегович “In A Death Car” в изпълнение на бащата на пан рока Иги Поп и това е билетът на Брегович към световната слава. Днес той е един от най-значимите автори на филмова музика – след “Аризонска мечта” Кустурица му поверява и музиката за следващия си филмов проект “Ъндърграунд”, за филма “Кралица Марго” на френския режисьор Патрис Шеро Брегович пък създава една наистина величествена музикална творба с елементи на рок. Това, с което е най-известен обаче, не са нито филмовата му музика, нито студийните записи и албуми, а изпълненията на живо и гастролите по цял свят с популярния “Оркестър за сватби и погребения”. Уникални живи изпълнения на авторската му музика, която е блестяща смесица от балкански ритми и цигански мотиви, пъстър сбор от различни инструменти и уникалните гласове на мъжкия хор и народни певици. И, разбира се, както във всеки успешен световен проект, и в този има българска връзка – през различните години в музикалната трупа на Брегович преминават четири български народни певици, възпитанички на държавния ансамбъл “Филип Кутев” и никак няма да е пресилено твърдението, че техните уникални гласове и изпълнения имат немалка заслуга за неговия успех. Предлагам ви едно изпълнение на “Биело Дугме” от историческия им концерт през 2005 г. на стадиона в Сараево – и Горан Брегович е на сцената!
Apr
02
Чамбао
Здравейте, приятели! Днес продължаваме музикалното си пътешествие и от романтиката на френския шансон поемаме към палещото слънце и горещата кръв на Испания. Ще ви запозная с една доста популярна през последните десет години испанска група, която два пъти посети и България. Едва ли има някой, който може да си представи Испания без фламенкото – една от най-ярките прояви на духа на тази прекрасна страна. А съвременното фламенко е немислимо без група “Чамбао” и нейната вокалистка Мари. Групата започва своя творчески път в град Малага, на пропитата с музика земя на испанската провинция Андалусия. Четирима младежи – Мари (Мария дел Мар), братовчедите Дани и Еди, израснали в Колумбия, и холандският музикант Хенрик се срещат и решават да създадат музикалния колектив. Названието идва от само себе си. Както си стояли под навеса и си блъскали главите за оригинално име на групата, решили да я кръстят просто “Чамбао” – така в Андалусия наричат навеси или тенти, под които може да се скриеш от дъжда или от палещото слънце. Група “Чамбао” са характерни представители на новото поколение испанци, израснали под звуците на електронната и клубна музика, но здраво свързани и незабравящи родните музикални традиции. Музиката на “Чамбао” е една чаровна смесица от фламенко, ню ейдж, инструментал, електроника, но всичко е в мярка, нищо не идва излишно. Познавачите определят този стил като flamenco-chill и смятат групата за негови основатели. В състава на “Чамбао” за незаменима се смята вокалистката Мари, чийто глас буквално прониква в душите на хората. Нейни са й текстовете на песните – едновременно прости и дълбоки, съзвучни с нелекия й жизнен път.
А сега се насладете на докосващия душата глас на Мари!
Mar
29
Едит Пиаф: Не съжалявам за нищо
Днес ще ви разкажа за най-великата френска певица Едит Пиаф. След Пиаф сравняват всички талантливи с нея и това сравнение винаги е плашещо, защото тя наистина е много нависоко. За нея великият Чаплин казва, че тя за музиката e това, което е той за кинематографията. И това не са само комплименти по задължение от един велик творец към друг. Всяка песен на Едит Пиаф е като гениална филмова лента – всяка нейна песен е отделна история, отделен свят със своята мъка и страдание, всяка със своя философия. И над всичко това – един неповторим, завладяващ, очароващ и мощен глас, който не пее, а разказва и разговаря с публиката – за неуспехите си в любовта, за драмата на самотата – разговаря толкова искрено, че болката й става болка на публиката. За Едит Пиаф не е важно къде пее – на тротоара на кварталната уличка, на площада на беден парижки квартал, на естрадата на на модно парижко кабаре или в огромната зала “Олимпия” – тя винаги влага страст като истинска драматична актриса. Вероятно тази дълбочина идва от удивителната й съдба, белязана от невероятни обрати – родена и израсла в нищета и бедност, Пиаф преминава през опустошителни и трагични споделени и несподелени любови, през бурен живот, две автомобилни катастрофи, срещи и загуби на любими хора, провалени бракове, през жестоката наркотична зависимост на морфина, през френетичните възгласи на почитателите си в митичната парижка зала “Олимпия”. И всичко това – само за 47 години. И след всичко само тя може да изпее: Не съжалявам за нищо!
Mar
26
ZAZ – в България
Днес ще ви запозная с една млада френска певица, която за по-малко от две години успя да покори сърцата на любителите на хубава музика в цяла Европа. Това представяне не е случайно – на 30 май ZAZ ще уважи и българските си фенове и ще изнесе концерт в зала 1 на НДК. Във Франция сравняват младата певица с легендата на френския шанснон Едит Пиаф и като че ли няма по-голямо признание и по-голям комплимент от това за френска певица. Към подобни сравнения насочват не само сходствата в тембъра на гласа на двете певици, но също така и задушевността на песните им. Впрочем това е и главното оръжие на ZAZ – откритостта и спонтанността на певицата и умението й да създава интимна и доверителна атмосфера още с първите тактове на песните си, които представляват сложна смесица от соул, джаз, френски шансон и елементи от циганска музика. Зад псевдонима ZAZ се крие 31-годишно френско момиче с рожденото име Изабел Джефруа, а зад грандиозния й успех – двайсет и пет годишен къртовски труд и труден път, често осеян с разочарования и поражения. За да се стигне до пролетта на 2010 година, когато никому неизвестната дотогава певица нахлува буквално като ураган в музикалния живот на Франция и на Европа с дебютния си албум. Става ясно, че на музикалната сцена се е появила нова поп звезда – щедрите оценки на критиката се оправдават, само за седмица дебютният албум на ZAZ застава начело в музикалните класации и става златен. А сега, в очакване на 30 май, ви предлагам клип към песента Je veux, с която певицата проби.
Mar
22
Сезария Евора
Днес ще ви запозная с една много любима моя певица, родена в африканската островна държава Кабо Верде, певица, която си отиде наскоро, но горчиво-сладостният й глас още гали – Сезария Евора. Наричаха я Босонагата дива заради традицията на Сезария Евора, даже и на най-лъскавите световни сцени, да излиза винаги боса – като символична почит и солидарност към бедността, в която са живели дълги години и все още продължават да живеят сънародниците й от родния остров Кабо Верде. Песните й носят тъжния привкус на нерадостната съдба на родината й – робството, бедността, културната изолация. На външен вид тя, даже и в младежките си години, не е приличала на ангел, запееше ли обаче, извисяваше ангелски глас. Божественият й глас,често сравняван с фино настроен музикален инструмент, както й интересният й стил на пеене – сложна смесица от португалското фадо, бразилската нова, традиционния репертоар на странстващи музиканти от Западна Африка и носталгичните песни на английските моряци – бързо я правят световна кралица на етническата музика. На родния й остров Кабо Верде тази сложна музикална смесица се нарича morna, което се превежда от португалски като плач (в английски вариант mourn означава оплакват, тъгуват). Класическата морна са португало-креолските балади за изгубената родина, отхвърлената любов, човешката мъка и страдание, неизменно в минорна тоналност. Морна много прилича на блус и затова успява да предаде в музика човешкото страдание – така певицата описва сложната смесица на музиката, която изпълнява на родното си креолско наречие – друго така и не овладява до края на живота си.
Mar
19
Група “Любе”
Днес ще Ви запозная с най-любимата ми руска група – група “Любе”. Не може да се каже, че групата е непозната на българската публика, тъй като вече реализира, през няколко години, две турнета в най-големите български градове, преминали при доста голям успех. Началото на групата ни води към далечната и знакова за нас 1989-ма година и е поставено от руския продуцент и композитор Игор Матвиенко, който и до ден днешен работи в много тясно сътрудничество с групата. Първоначалната му идея е да създаде формация с много отчетливо патриотично звучене, която да пее за духовните ценности, за родината, за чувството на патриотизъм и дълг пред родината, за това, което е скъпо на сърцето на обикновения руски човек, за когото родината е дворът, в който е израсъл, приятелите от детството, първата любов и т. н. И тази проста на пръв поглед, но гениална идея, наред с изключителната харизма и кадифен глас на фронтмена на групата Николай Росторгуев, незабравимите текстове на Александър Шаганов и прекрасните композиции на Игор Матвиенко за кратко време изстрелват “Любе” в звездните орбити на руската популярна музика. Основана на най-добрите традиции на съветската песенна култура, на съвременни аранжировки, използване на руски народни мотиви, мощни партии на мъжки хорове в припевите, текстови препратки към класически произведения и към градския фолклор, музиката им прави силно впечатление не само на руската публика и скоро “Любе” става разпознаваема и обичана група и зад граница. Едни от най-хубавите им песни през годините са “Станция Таганская”, “Младшая сестренка”, “Там за туманами”, “Ребята с нашего двора”, “Комбат”, “Березы”, “Позови мне тихо по имени”, “Тъй неси меня, река”, “Конь” и много други.