Oct
11

Спортът, който ти доставя удоволствие

През последните години ходенето на фитнес стана повече от популярно. С и то не само ходенето на фитнес еми и взимането на всякакви добавки, протеини и препарати, с които ще се постигнат бързи резултати. От една страна посещаването на фитнес залите е много хубаво, особено през зимните месеци, когато възможностите за разнообразен спорт са твърде малко, но от друга вманиячаването и прекаляването с някакви препарати, защото е модерно и бързо никога не ми е допадало особено. Да, осъзнавам, че всеки има правото да си прави с тялото си каквото поиска, но да се популяризира подобен стил на живот, като особено здравословен, според мен не е никак коректно.

За мен фитнесът никога не е представлявал особен интерес. При първата възможност да заменя ходенето на фитнес с нещо по-интересно или спорт на открито, това се е случвало. Още повече, че той по никакъв начин не развива мисленето. Ако ходите на танци, волейбол, скуош, тенис. Това са спортове, които развиват изключително много двигателната култура, освен това се запомнят хореографии или се мислят някакви комбинации и стратегии за успех и победа в играта, което значително повишава коефициента на полезно действие на мозъка ви, след практикуването на един такъв спорт.

Разбира се, както казах и преди това си е въпрос на личен избор, но за хората, които държат да развиват мозъка си дори и чрез спорт, им препоръчвам да не ходят на фитнес. Изберете си спорт, който ви харесва да практикувате, изморява ви достатъчно, тренира по-голямата част от тялото ви и най-вече – ви доставя удоволствие. Защото ако не го прави, никога няма да успеете да бъдете постоянни в практикуването му… А в такъв случай каква е ползата от него, нали?

Sep
20

Музиката като изкуство

Едва ли има човек на тази планета, който да не слуша музика. Аз лично не познавам такива. Но всъщност познавам страшно малко души, които да разбират музиката като цялостен артистичен продукт. Една огромна част от хората, които слушат музика я възприемат на чисто емоционално ниво. И в това няма нищо лошо, тъй като което и да било изкуство, целта му е да провокира емоция…, но не само това. Музиката, също като съвременното изкуство, киното, театърът и др. разглежда и “разсъждава” върху определени теми от живота. Дали това ще бъде любовта, войната, социалното отчуждаване или някоя по-дълбока черта, присъща за човечеството, изборът е на автора, а това дали ще бъде разбрано или интерпретирано от хората и по какъв начин е смисълът на правене на изкуство.

Музиката на практика е едно много комплексно изкуство, което има изразните средства да влияе на много нива. Емоционално, посредством текстовете и музикалните неми, фрази и изграждане на мелодията. Но също така мелодията може да изразява много други неща. Това е истинското майсторство на композиторите и музикантите, защото те на практика рисуват цялостни картини само и единствено с тоновете на музикалните инструменти. Поставят теми, замислят, разказват истории, рисуват цяла една съдба.

Sep
09

Да се събудим за нови изживявания

Горещите летни месеци не предложиха много приятни изживявания, но с настъпването на септември месец всички сякаш по команда се завърнаха по градовете и се върнаха към нормалното си ежедневие. Опустелите през лятото градове сякаш магически се съживиха, а всеки един културен фестивал и събития започнаха да показват новите си издания. Сякаш всичко започва да жужи отново, с по-силна енергия, заредена от летните месеци. Всичко изглежда по-цветно, по-усмихнато, по-изпълнено с живот.

Харесвам точно този момент, когато всеки се завръща от лятната си почивка, но времето е все още така прекрасно, за да можеш да се разходиш и да се насладиш на галещото слънце, което вече не те изгаря с онази жестокост, а просто те милва нежно и ти създава настроение.

Този период от годината винаги ми е напомнял за училище. Онези 12 години, в които много от нас все още мечтаят да се върнат и отново да прекарват същото време с приятелите си и да се забавляват. Обикновено в това време на годината се изпълва с носталгия, но и с много приятни спомени.

“Съживяването” на живота в града сега възприемам малко като започването на учебната година. Цяло лято си използвал всяка една минутка свободно време, за да отидеш на възможно най-много места, а септември вече си се прибрал в града, в който живееш и имаш възможност да се видиш с приятелите си и да им разкаеш за своите преживявания и да чуеш за техните.

Прекрасно време, на което трябва да се наслаждаваме пълноценно!

Aug
31

Адвокат Янко Янев ми помогна след ПТП

Благодарение на адвокат Янко Янев успях да се справя със застрахователите и правата ми не бяха нарушени. Но нека започна историята от началото.

Решихме с група приятели да отидем до Букурещ за почивните дни. Знаехме, че пътят не е малко, но все пак се наехме да го пропътуваме с личния ми автомобил. Естествено аз шофирах през цялото врме. Отидохме в Букурещ и там наистина си изкарахме страхотно. Бях впечатлен от австрийското влияние в архитектурата им, от величествеността на църквите, грандоманщината на Чаушеску, огромният парламент и хилядите истории, които ме заливаха от всеки ъгъл.

Град, показващ странната комунистическата реалност, която е съществувала и в тази държава до 1989-а година. Показващ също старанието на управляващите да се възползват от европейския си статут и да създадат една по-добра среда за своите граждани, но съхранявайки историята си, независимо колко черен и неприятен е бил периодът за тях самите.

Почивката беше благодатна и тръгнахме от Букурещ весели и заредени с много нови впечатления. Минахме границата много бързо (за разлика от първия път, когато трябваше да влизаме в Румъния) и вече на българска територия на едно кръстовище друг лек автомобил ми отне предимството, а аз не можах да реагирам на време и се блъснахме. Ударът беше доста силен, но за щастие се разминахме само с натъртвания и уплаха. Но не мога да кажа същото за автомобила ми. Той се намираше във видимо окаяно състояние. Извикахме полиция, те изготвиха необходимите протоколи и ме насочиха към сервиз, където бързо ще могат да установят повредите. Изтеглиха колата до съответния сервиз, там ѝ направиха диагностика и констатираха, че ще трябва да се поправят много неща, за да може да функционира. И така прибирането ни от Русе беше затруднено. Обадих се на пътна помощ, за да могат да извозят автомобила ми до града, в който живея, а ние си купихме билети за автобус и поехме с него към дома.

Транспортните разходи бяха огромни. От сервиза в Русе ми издадоха документ за диагностиката, която бяха направили, и препоръките им. А когато си пристигнах у дома, направих ремонт на колата и с всичката документация отидох при застрахователите.

 

Изведнъж се оказа обаче, че съм направил всичко грешно и те няма как да покрият щетите, още по-малко транспорта на автомобила ми. Бях бесен! Наистина бесен! Защо си плащам полицата, ако когато имам нужда от тези пари, не мога да ги използвам? Толкова бесен бях, че се разкрещях на служителката, че ще си наема адвокат и ще им разкажа играта. Колкото и ядосан да се чувствах, докато изричах тези думи, точно това се случи.

Започнах да търся адвокати, които се занимават със застрахователни казуси. Тогава попаднах на името на адвокат Янко Янев. Свързах се с него и насрочихме среща. Той ме изслуша внимателно и с разбиране и каза, че ще направи всичко възможно по моя случай, така че да не бъда ощетен. И наистина, човекът си разбира от работата и ми помогна да получа това, за което имах законно право.

Aug
08

Защото миналото не предопределя бъдещето ни

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

 

ReMoved

This made me cry a lot… Created by the ReMovedFilm team. Follow on facebook: Removed, Youtube: youtube.com/user/MrHeschle or download the film here: www.removedfilm.com

Публикувахте от Now I've Seen Everything в 29 май 2017 г.

Aug
03

Защо не може да има задължителна литература

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и “не съм разбирал”, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко “големи глави” да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам “Под игото” още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?

Older posts «