Aug
08

Защото миналото не предопределя бъдещето ни

Много пъти сме чували изразът, че крушата не пада по-далеч от дървото. И в много случаи това се оказва плачевно вярно. Истина е, че в определи качества изключително много приличаме на родителите си, а когато го осъзнаем, ни е трудно да не изтръпнем. Но истината е, че имаме силата да променим това.

Това е контекстът на едно уникално късометражно филмче, на което попаднах преди време в мрежата.

Вижте го и вие и намерете силата в себе си да избягате от това, което не искате да бъдете!

 

ReMoved

This made me cry a lot… Created by the ReMovedFilm team. Follow on facebook: Removed, Youtube: youtube.com/user/MrHeschle or download the film here: www.removedfilm.com

Публикувахте от Now I've Seen Everything в 29 май 2017 г.

Aug
03

Защо не може да има задължителна литература

Когато бях малък и все още учех в гимназията трудно успявах да се преборя с вътрешното си усещане, че това, което ме задължават да чета не отговаря на моите критерии за качествена литература. И ако тогава съм бил малък и “не съм разбирал”, то сегашното ми становище по този въпрос е същото. Много е странно няколко “големи глави” да са решили, че дадено произведение е по-качествено от друго или, че стойността му предполага то да бъде изучавано от децата. От всички деца. Независимо, че всеки има различни интереси и предпочитания. Още повече, че голяма част от литературата, която се изучава, разказва истории, порядки, обичаи, които са морално остарели в момента. И да, може би точно това е целта на дадената книга – да ни отведе в едно отдавна забравено време, когато не е имало смартфони, интернет и дори телевизия. Но могат ли тези книги наистина да достигнат до съзнанието на децата? Или езикът, на който са написани е твърде далечен, твърде остарял и буквално неразбираем? Спомням си времето, когато аз трябваше да изучавам “Под игото” още в началните класове. Тогава четях книгата на глас на майка ми, а тя превеждаше всички непознати думи, които имах. Те хич не бяха малко, а дори имаше и такива, които и тя не знаеше какво означават. Тогава прибягвахме към услугите на баба ми, която сравнително бързо успяваше да намери разбираем превод на остарелия турцизъм. Разбира се тогава нямаше интернет и нещата се случваха по този начин. Днешните деца още по-малко биха разбрали този тип думи, а за да разберат и съдържанието на книгата най-вероятно трябва да седят постоянно с телефоните и да проверяват всяка непозната дума. Което прави четенето пълно мъчение, а не удоволствие, както би трябвало да бъде.

Ето защо има нещо тотално сбъркано в съвременните методи на обучение по литература. Може би в новите издания на класическите произведения са успели да осъвременят езика на който са написани, но въпреки това, сигурни ли сме, че тези истории, толкова далечни за децата, ще могат да ги научат на нещо. Да, може би е въпрос на обща култура да прочетеш определени произведения, но защо трябва това да е задължително? Както и не е задължително да знаеш столиците на държавите. Никой няма да ти се присмее, ако не знаеш столицата на Того (държава в Африка), или въобще за съществуването й, но всички биха ти се присмели ако не знаеш, че Лондон е столицата на Англия.

Твърде субективен двоен стандарт, който налага какво? Начин на мислене? Култура? Визия за света? Още по-субективни понятия с твърде остарял метод за показване. В съвремието, което живеем е изключително лесно децата да могат да намерят всякаква информация за заобикалящия ги свят. Да ги задължаваме да влязат в определен калъп и да се запознават с литература, която най-вероятно няма да им повлияе, по начина по който това се се случвало след създаването им и в едни други епохи, е безумен. Да, трябва да почерпят опита на съвременниците на времето и да го изживеят, чрез техните описания, но само тогава, когато са готови за това.

И може би наистина, те няма да разберат дали нещо им харесва или не докато не го пробват, но възрастта и съзряването трябва да се случи на време, което не е еднакво за всеки човек. А рискът да провалим възможността на даден човек да се впечатли и да хареса дадена книга, е много голям.

Вие за или против сте подбора на задължителна литература в училищата?

Jul
21

“Дюнкерк” на Нолан – невероятна историческа драма

Новият филм на Кристофър Нолан разказва за едни знакови исторически събития по време на Втората световна война, в които Англия успява да евакуира повече от 300 000 войници приклещени на френското пристанище. Заглавието на филма носи името на френския град, от който през 1940-а година английски, френски и белгийски войски се опитват да намерят спасение от все по-приближаващата немска армия. Наименованието на операцията по изтеглянето на войниците е “Динамо”, а в нея се включват всички плавателни съдове – бойни кораби, транспорти, рибарски траулери, дори яхти и лодки за разходка.

Филмът на Нолан разказва по впечатляващ начин точно тези исторически събития, проследявайки драмата, борбата, страха и единствената цел на тези войници да се спасят и да се приберат у дома. По изключително впечатляващ начин са показани действията на войниците на брега, пилотите във въздуха и плавателните съдове, имащи отговорната задача да приберат всички войници. Способността на Нолан да работи  времето за пореден път е вплетено изключително майсторски и в този филм, а невероятния саундтрак на Хас Цимер превръща филмът в истински съпреживяване на напрежението, очакването, страха, надеждата.

 

Jul
07

Благодарение на Васил Лазаров се научих да готвя

Знаете ли кой е Васил Лазаров? Не, той няма собствено предаване по 24kitchen, не е известен кулинар и едва ли има най-малка представа кой съм аз.

Васил Лазаров всъщност е собственик на фирма Вивекта БГ ЕООД, която се занимава с внос и дистрибуция на едро на различни хранителни продукти у нас. Предлагат първокласно свинско месо от Дания, за чието съществуване до скоро не знаех. Става дума за Даниш Краун, най-големият производител на свинско в Европа и най-голям износител за света. Ако го изберете, определено няма да сбъркате.

Нека ви споделя обаче как се запознах с този продукт…

Оказа се така, че за цяла седмица останах сам у дома. Жена ми отиде на море с приятелка, докато аз не можах да си взема плануваната отпуска. По принцип възнамерявахме да заминем заедно, но уви… Останах си вкъщи с полупразен хладилник и телефон, на който постоянно получавах морски селфита.

Първия ден хапнах каквото намерих.

Втория ден си отворих консерва.

Третия ден ядох салата с чипс.

Четвъртия си поръчах храна за вкъщи (което ми излезе малко солено за портфейла).

На петия ден обаче реших, че е крайно време да си сготвя нещо. И точно така се запознах със свинското месо на Даниш Краун, което достига у нас благодарение на Васил Лазаров. Когато се озовах пред хладилната витрини в магазина, не знаех какво да избера. Чудих се доста дълго време, докато накрая една жена пред мен взе свински стек с марка Даниш Краун. Казах си: щом тя избира това месо, нека да го пробвам и аз.

Предварително бях намерил рецепта от Интернет, на чиято снимка сготвеното месо изглеждаше много вкусно и апетитно. Купих си всичко необходимо и когато се върнах вкъщи, запретнах ръкави. Начуках пържолите хубаво, овкусих ги с микс подправки и ги оставих да починат 30 мин. През това време си нарязах вкусна салата и сложих кенче бира във фризера, за да се охлади хубаво.

Накрая сготвих пържолите по следния начин. Избрах тиган, в който съм виждал жена ми да готви. Нагорещих олио в него и на много силен огън сложих месото да се запържи, за да хване хрупкава коричка. После намалих температурата, за да се досготви в средата.

Не знам дали проработи късметът на начинаещия или ми е липсвал вкусът на домашно приготвена храна, но месото беше станало много вкусно и крехко.

Когато жена ми се прибра у дома, също й приготвих от новия ми специалитет. Остана очарована и ме попита откъде съм купил това вкусно ястие. Не вярваше, че аз сам съм го приготвил. Е, със сигурност производителите на Даниш Краун имат заслуга за кулинарния ми успех, но мисля, че и аз заслужавам доза овации.

Когато самотната ми седмица приключи, най-накрая и аз успях да си взема пет дни почивка. Нямах търпение с жена ми да заминем някъде и някой друг да готви за мен (въпреки че очевидно и сам се справям доста добре).

Jun
30

Да посрещнем изгрева

Почти всяка една от древните цивилизации е обожествявала слънцето. Древните траки например са почитали като върховно божество Майката природа. Те са вярвали, че слънцето е неин син, а от техния досег един с друг се ражда животът. И до ден днешен посрещането на изгрева е нещо като ритуал. Има нещо магично в това да наблюдаваме как слънцето се подава от хоризонта и изгрява, за да даде началото на нов ден. Нов живот.

С това въведение встъпваме  историята за посрещането на първото юлско слънце. Това е обичай зародил се във Върна през 1980-а година и често обвързван със световното хипи движение. Но този обичай се осъществява само в България. И въпреки връзката си с хипитата от 60-те години на миналия век, посрещането на първото юлско слънце е традиция, която продължава и до днес.

Първоначалната идея на това събитие се твърди, че е възникнала като протест на комунистическата власт. По този начин символично се е посрещало новото начало и едно по-добро бъдеще за първоначалните участници. Отричали се всякакви връзки с езическите ритуали.

Днес посрещането на първото юлско слънце продължава да бъде традиция за малки и големи. Не толкова заради обвързаността й с някакъв политически протест, колкото със споделянето на една емоция и възхищение към необятната красота на природата.

Вие посрещали ли сте юлския изгрев?

Jun
15

Учи ли ни на нещо спортът?

Всеки от нас поне веднъж е чувал израза “Спортът учи на дисциплина”. Дисциплината винаги е била важна за обществата. Това се смята за качество на характера и често се възпитава още от самото раждане на едно дете. Когато говорим за спорт, това винаги изкарва на преден план различни качества, които някак си по подразбиране приписваме на спортистите и често се учудваме, когато не отсъстват у тях. Но ние, като наблюдатели на даден спорт, често си мислим, че е много лесно да се направи нещо, а всъщност не отбелязваме факта, че има много различни фактори, които влияят на представянето на един спортист.

Но нека да започнем от самото начало. За да е добър един спортист в това, което прави, той трябва да има определени качества. Те се тренират и развиват, но няма ли го заложено, то той или тя ще трябва да положат много повече усилия, отколкото надарените с тези качества по рождение. Това е важно, но едно от най-важните неща е човек да харесва това, което прави. Защото ако спортът, който тренира, не му доставя удоволствие, то професионалното занимание с него би било истинско мъчение.

В днешно време професионалният спорт е натоварен с много напрежение за самите спортисти, което е в страни от доброто им представяне на големите спортни форуми. Да те са обвързани с това, но рекламодателите, екипите и множеството хора, които зависят от теб и този един единствен скок… това е допълнително психическо напрежение, което води до проблеми в представянето на спортистите.

Преди време автобиографията на великият тенесист от близкото минало Андре Агаси, разбуни духовете в световния тенис. В книгата си той описваше пълното си отвращение, което е изпитвал в един доста дълъг период от кариерата си, спрямо тениса. Един от най-добрите тенесисти признава, че е мразел тениса с хилядите пари, спонсори, претенциите им и всичкото това напрежение, което е лежало на неговите рамене. Препаратите за възстановяване на организма и допингът, както и наркотиците, са били неизменна част от живота му. Напрежението е било толкова голямо, че е трябвало да намира начин да разпусне, а разгулния живот и купоните са били само малка част от това.

Но ако изключим несгодите на професионалните спортисти, за всички останали, които се занимават с някакъв вид спорт, за да поддържат формата си и да се чувстват добре, качествата, за които говорихме не са особено важни. Въпреки това спортът създава режим, дисциплина и самоконтрол, дори понякога организираност, когато работим и времето за спорт е ограничено.

Като заключение ще кажа, че е много субективно да се казва на какво учи спортът. Да, той развива определени качества като дисциплина, самоконтрол, постоянство, упоритост, координация, организация и т.н, Но всеки спорт е различен, както и всеки човек е различен и ако генерализираме, рискуваме да изпаднем в едно отчайващо клише. Всеки вид дейност учи на нещо… спортът също.

Older posts «